Срещнали се двама борци. Първият попитал:
- А, бе, Картоф, като си толкова отворен - може ли да ми отговориш правилно на един въпрос? Колко тулумбички можеш да изядеш на празен стомах?
Оня се почесал зад врата и казал:
- Де да знам, бе, Тиква... Примерно - три!
Вторият му се изсмял:
- Не, бе! Верният отговор е - една. Защото - другите вече няма да са на празен стомах. Разбираш ли?
След като се разделили, Картофа се юрнал право при шефа си:
- Хей, бос! Чакай да те питам нещо... Ти, колко тулумбички можеш да изядеш на празен стомах?
Оня отговорил:
- Ами, да кажем - пет!
Първият борец изцъкал ядно с език:
- Ей, язък! Ако беше отговорил "три", да знаеш само какъв лаф щях да ти кажа!
В едно село назначили нов пощальон. Бившият титуляр, който излизал в пенсия го посъветвал:
- Чуй ме добре, момче! Навсякъде тук хората са сърдечни и дружелюбни. Обаче, край старото гробище има една порутена колиба. Там живее зъл магьосник! Не ходи там никога, ама никога!
И така, новият пощальон започнал работа. Трудовото му ежедневие минавало без никакви проблеми! Ала не щеш ли, един прекрасен ден пристигнало странно писмо. Адресът на плика гласял:
"Порутената колиба край старото гробище.
Получател: Злия магьосник"
Отначало раздавачът изпаднал в шок! Но после, професионалната чест взела връх. Решил, че е длъжен да достави писмото, ако ще - получателят да е самия Сатана!
И ето, че се отзовал на въпросния адрес. Градината пред колибата тънела в бурени.
Кой знае откъде се чували някакви странни звуци. И служителят изпитал неловкото усещане, че някой скришом го наблюдава внимателно! Облян от студена пот, той се приближил до вратата на колибата. Изведнъж, сякаш от не*итието пред него се появило едно огромно черно куче. И казало с човешки глас:
- Няма смисъл да чукаш! Моят Велик Господар не си е у дома!
Пощальонът изпищял от ужас, изпуснал писмата на земята и се хванал за сърцето! След като прекарал една минута в прединфарктно състояние, той едва промълвил:
- Що за куче си ти, за Бога?! Не можеш ли да лаеш?
Песът отвърнал небрежно:
- А, защо?... Мога! Ама - не исках да те изплаша!
Навремето, двама приятели били приети да следват. Единият - в Университета, другият - във военно училище.
След известно време, първият написал писмо на своя авер:
"Тук - в студентското общежитие е пълно с яки мацки. Направо се скъсвам от с*кс! Обаче, имам един голям проблем. Много зле съм с храната! Вечер, преди да заспя, гледам - на стената пълзи паяк. Ама, паяк - яде ли се?"
Курсантът на свой ред написал писмо:
"Тук, в стола на военното училище е пълно с яка храна! Направо се скъсвам от ядене!
Обаче, имам един голям проблем! Много зле съм със с*кса! Вечер, преди да заспя, гледам - на стената пълзи паяк. Ама, паяк - е*е ли се?"
Сподели