Защо ти казват Джони Деб...

- Защо ти казват Джони Деб? - Съкратено от Джони Дебелия...
В една гора всички животни живеели мирно и щастливо, само заека бил нещастен, защото всеки ден вълка го опъвал. Заека търпял, търпял, но най-накрая му причерняло пред очите и отишъл да се оплаче на мечката:
- Бабо Мецо, моля ти се направи нещо, вече не се издържа, всеки ден се събуждам със стрх, защото знам, че вълка види ли ме на гъза ми лощо му се пише...
Мечката обещала, поговорила с вълка и той обещал, че само веднъж в седмицата ще се възползва с*ксуално от заека, заека си отдъхнал, казал си: "Веднъж в седмицата се издържа, не е като тормоза преди"
На следващия ден вълка видял на пътечката заека и го опънал, заека си отдъхнал: "Уффф, свърши се за тази седмица"
На другия ден обаче вълка пак срещнал заека и процедурата се повторила, заека възнегодувал:
- Вълчо, нали се разбрахме само веднъж в седмицата, нали затова са обещанията - да се спазват.
Вълк се почесал и му казал:
- Абе, пиши го за другата седмица...
На следващия ден се повторило същото, на по-следващия пак, един ден след известно време мечката се разхождала и видяла заека под едно дърво с цял куп тефтери пише, смята и пот се рони от челото му.
Мечката изненадана го попитала:
- Какво смяташ толкова зайко?
- Остави се баба Мецо - отговорил заека - Не стига, че всеки ден ме еб*т, ами и потънах в бумащина
Две семейства, марсианско и земно, били големи приятели. Редовно се събирали и купонясвали - песни, танци, алкохол. След време взело да им доскучава и една вечер мъжете решили да си разменят съпругите за вечерта.
Останал землянина с марсианката в едната спалня ама нещо постоянно го човъркало - какво ли прави в момента жена му с марсианеца в другата стая? Неиздаржал - отишъл пред вратата им и започнал да слуша... По едно време чува жена си: "Ха-ха-ха..". След малка пауза отново: "Ха-ха-ха..". След още малко пак "Ха-ха-ха-ха-ха....".
На сутринта я пита:
- На тебе снощи май ти беше много хубаво - за какво се смя толкова?
Жена му му отговаря:
- Какво да ти кажа, съблякахме се и гледам онази му работа на марсианеца ей толкова малка (като цигара:), и аз се разсмях!
- Добре, а втория път за какво се смя? - пита съпругът й.
- Ами както му беше такъв малък, марсианецът започна да си върти ушите и онова взе да пораства и стана ей такъв голям (като бутилка от кока-кола, и аз се зарадвах!
- Хубаво де, а третия път защо?
- Накрая ми стана много смешно като си представих как цяла вечер марсианката ти върти ушите...