Когато започвах своята кариера, нямах...

- Когато започвах своята кариера, нямах нищо друго, освен собствения си ум!
- Да, мнозина в наше време започват от нулата.
Събрали се учени - лингвисти на симпозиум, за да обсъждат езиковите проблеми. По едно време така се обърнала посоката на дискусията, че всеки взел да хвали колко съвършен е неговият език, как дадено чувство можело най-добре да се изрази и т.н. Нашият представител слушал, слушал, па накрая му писнало да слуша глупости, станал и теглил следната реч: "Дами и господа, моите почитания към вашите езици, но няма по-богат и цветист език от българския. Ето тук съм ви приготвил няколко примера в подкрепа на твърдението ми: 1. Кажете, има ли някой език на тази планета, на който да има дума, означаваща нещо средно между "капе" и "тече"? Няма такъв. Аз съм проверил специално. А на български има - "църцори". 2. Има ли някой език, на който да има 4 степени на сравнение - няма. А на български има - далече, по-далече, най-далече, на майната си. 3. Има ли език, в който да има минало незапомнено време? Хе хе - няма. А на нашенски има - Бил съм се напил. 4. Имате ли вие бъдеще евентуално време в миналото? Нямате. А ние имаме - щял съм бил да работя. 5. Колко начина имате по заобиколен начин да кажете "не знам", когато ви питат нещо? Общо взето всичките се свеждат до един: "I don't know" "No idea" "I got no clue". А вижте ние колко по-заобиколно можем да го кажем: "Казва ли ти някой!" , "А сега де!" , "еб*ш ли му мамата!" , "а - сега ме хвана!" 6. И накрая, господа - хайде кажете - има ли език, в който да има една такава дума, която да може да замести всяка друга дума в този език? Няма! А на Български има - това е думата "такова".
Един поп се движи с каруца из полето. Гледа един мъж коси трева, а на краката му завързани едни големи звънци. Станало му интересно на попа, приближaва се и пита: - Човече, защо са ти тези звънци? - Отче, като звънят звънците, всички животинки в тревата ги чуват и бягат. По този начин няма да им направя нищо лошо. - Добра душа си ти, сине мой… - А, не! Грешен съм, отче. - И какви са ти греховете? - Ами работя при един богаташ. Когато той тръгне с коня за града, аз със стопанката… ох, колко съм грешен! - Не е голям грях това, сине. Заради доброто ти сърце, Господ ще ти прости. Други грехове имаш ли? - Имам, отче. Когато господарят и господарката тръгнат с коня за града, аз с дъщеря им… ох, колко съм грешен… - Да, това е сериозен грях, синко, но заради любовта ти към живинките Господ ще ти го прости… Друго? - Ами когато господарят и господарката тръгнат с дъщеря си пеша към града, тогава аз с коня… Попът го прекъсва: - Сине! Аз мисля, че тия звънчета, май не на краката трябва да си ги връзваш…