По телефона: - Скъпа, много лошо...

По телефона: - Скъпа, много лошо те чувам! - Ами, опитвам се да не дишам в слушалката, че току-що ядох чесън.
В едно село, старият поп се пенсионирал и на негово място пратили нов, млад, току-що завършил семинарията. Първата му литургия ще му е и държавен изпит. Притеснил се младока, че ще го изпитва лично владиката. Отишъл за съвет при стария поп: - Не се притеснявай синко. За да се отпуснеш мини сутринта през кръчмата и удари три коняка на крак! Аз и владиката се познаваме от деца. Ще ти уредя изпита! Ден след литургията, отива отново младия при стария поп и пита: - Дядо попе, как мина литургията? - Виж сега синко, по мои сметки коняците са били не три, а около 30, защото: 1. В църквата не се влиза по долни гащи и потник. 2. Не се пълзи на 4 крака. 3. Не се пикае в легена за кръстене на бебета. 4. На бабичките се подава да целунат кръста, не х*я ти. Виждаш с практиката си зле, но и теорията ти малко куца, защото: 1. Адам не е пръснал сливата на Ева, а откъснал плода на познанието. 2. Евреите са дошли от изток, а не от п*тка си майна. 3. Христос е распнат, а не опънат на кръста. 4. Мойсей е превел евреите през пустинята, а не ги е прееб*л! 5. В края на литургията се казва "Амин", а не "Айде е*ете си майката!" До тук, както можеш да де сетиш беше скъсан, но се обърка и вместо ръката целуна х*я на владиката, че той ти писа 3 от умиление.
Зима. Детска градина. Следобед. Децата се подготвят за тръгване и възпитателките и лелките помагат при обличането. Четиригодишният Ради нещо се бави с обувките и една от лелките идва на помощ. Високите обувки на хлапето влизат с мъка, сякаш са с поне два номера по-малки, но накрая, потънала в пот жената се справя, само за да чуе:
- Ама те са наобратно!
Поглежда и се вцепенява - наистина дясната и лявата са разменени. Оказва се, че процесът на сваляне е почти толкова трудоемък, колкото и слагането. В края на краищата, обувките заемат полагаемите им се места, а Ради съобщава:
- А това не са моите обувки!
Лелката буквално се изприщва, нервно (но далеч по-бързо, благодарение на натрупания опит) ги сваля и пита:
- А къде са твоите?
- Вкъщи. Татко ги залепи, а аз днес съм със старите обувки на батко Влади.
Едва сдържайки се да не закрещи, лелката подновява усилията по поставянето на зимното снаряжение. Когато най-после приключва, оглежда детето, после разравя и шкафчето му и със смес от надежда и отчаяние пита:
- А къде ти са ръкавичките?
- Като дойдох сутринта, ги сложих в обувките...