Звънна ми телефонът, вдигнах, някой отсреща...

Звънна ми телефонът, вдигнах, някой отсреща попита: - Ти ли си бе, боклук? Знаете ли, замислих се...
Вървяли татко Ежко със сина си и татко Порчо със своя син покрай магистрала.
Татко Ежко без да иска стъпал встрани и една кола го прегазила.
Малкият Ежко започнал да плаче и да се вайка:
- Защо ме остави татко, аз не знам нищо за живота, нито как да живея, нито знам кой съм?
Татко Порчо почнал да го утешава:
- Слушай сега мойто момче. Имаш ли игли?
- Имам - казал Ежко.
- Ядеш ли змии? - попитал отново татко Порчо.
- Ям - отговорил Ежко.
- Значи - казал татко Порчо - ти си Таралеж.
Развеселил се Ежко и продължили нататък. Без да иска обаче и татко Порчо стъпил встрани и го прегазила кола. Малкият Порчо започнал да плаче:
- Защо ме остави татко, аз не знам нищо за света, нито как да живея, нито кой съм?
Малкият Ежко започнал да го утешава:
- Виж сега - ядеш ли каквото свариш?
- Ям - казал порчо.
- А миришеш ли?
- Мириша - казал Порчо.
- Е, значи си пу*ка.
Седяли си 5-6 полицаи до една спирка и случйно покрай тях минал гражданин. По едно време човекът се заслушал в разговора на униформените и чува единия полицай да казва:
- Едно!... - останалите избухнали в бурен смях.
След това друг казал:
- Седем!... - пак яко смях настанал...
Третият казал:
- Деветнадесет!... - колегите му отвърнали със смях.
Гражданина видимо озадачен от цифрите и последващия смях приближил групата униформени и попитал:
- Господа полицаи, какви са тия цифри, защо им се смеете?
Старшият най-спокойно отвърнал:
- Еми обозначили сме си вицовете с номера и вместо да разказваме целия виц, казваме само номера му и останалите се сещат кой е вица и си се радват.
Гражданина мислейки, че ще развесели униформнените казал:
- Сто и едно! - вместо със смях полицаите мигновено извадили палките и започнали да му отвръщат
с побой! Гражданина извикал:
- Чакайте бе хора, не ме бийте, спрете, защо!?
- От 100 на горе са за полицаи бе, келеме!