Казват, че съществува такъв мъж, който...

Казват, че съществува такъв мъж, който скъсал със своето момиче, но след като прочел тъжно стихотворение на нейната страница, разбрал колко е сгрешил и се върнал при нея.
Човек, летящ на въздушен балон, установил, че се е загубил. Той се спуснал по-ниско и забелязал на земята човек. Спуснал се още и се обърнал към него:
- Простете, можете ли да ми помогнете? Аз се разбрах с един приятел да се срещнем още преди час, но не знам къде се намирам сега.
- Вие се намирате на въздушен балон на 3 метра от повърхността, между 40 и 42 градуса северна ширина и между 59 и 60 градуса западна дължина.
- Вие сигурно сте програмист?
- Да, как се досетихте?
- Вие ми дадохте абсолютно точен отговор, но аз нямам никаква представа какво да правя с тази информация и все още съм се загубил. Откровено казано, вие с нищо не ми помогнахте.
- А вие навярно сте мениджър?
- Да, и как се досетихте?
- Ами не знаете къде се намирате и накъде отивате. Издигнали сте се дотук благодарение на въздух под налягане. Дали сте обещание, което нямате представа как да изпълните, и очаквате хората, стоящи по-ниско от вас, да решат вашите проблеми. И накрая, намирате се в същото положение, в което бяхте преди да ме срещнете, но неизвестно защо, за него се оказах виновен аз.
Жена отива на гости на родителите на нейния приятел. Това е първата среща, когато се запознава с тях и е леко изнервена.
Всички сядат на масата и започват да вечерят. Жената започнала да се чувства дискомфортно, благодарение на броколите и нейната нервност. "Газова" болка насълзила очите й. Накрая, без всякакъв избор, тя решила да се облекчи и изискано пръднала.
Не било много силно, но всички на масата чули пукота. Преди обаче да има време да се смути, бащата на нейния приятел погледнал към кучето, което лежало в краката на жената и казал със строг глас:
- Джинджър!
Жената си помислила "Колко хубаво го направи" и на лицето й се появила широка усмивка. Две минути по-късно тя почувствала същата болка в стомаха. Този път тя дори не се поколебала. Било по-звучно и по-дълго. Бащата пак погледнал към кучето и изкрещял:
- По дяволите, Джинджър!
Жената пак се усмихнала и си казала "Да". След две минути й се наложило да пръдне пак. Този път дори не обърнала внимание. Звукът бил като свирката на локомотив. Бащата погледнал кучето с отвращение и изкрещял:
- По дяволите, Джинджър! Махни се от нея, преди да се изсере отгоре ти.