Скъпи помниш ли онова кученце...

- Скъпи помниш ли онова кученце дето те ухапа в деня на сватбата ни? - Помня... да беше ме изяло...
В Районния съд се гледа дело за убийство. Подсъдимият е удушил съпругата си по време на семеен скандал. - Обвиняеми, разкажете защо убихте жена си? - казва съдията. - Прибирам се в къщи, Ваша чест, каталясал и подивял от глад и гледам - жената кюти пред телевизора и зяпа някакъв цирк. Викам й: - "Жена, сложи бързо нещо да хапна, пък после продължавай да гледаш!" Тя ми казва: - "Чакай само да го догледам тва дуо певци и ти слагам!" Аз й разправям: - "Това не е дуо, а ДУЕТ, не се мотай, слагай да ям!" Тя се обажда: - "Ти ще кажеш! Дует е т'ва, дето се бият по филмите!" Аз й обяснявам: - "Това е ДУЕЛ, не ме дразни, давай манджата!" - "Глупости!' - отговаря тя - "Дуел е т'ва, дето влаковете минават през него!" - "Патко загубена, това е ТУНЕЛ, дай да ям, ма! - "Колко си глупав! Тунел е тва, дето хората си наемат стаи да спят!" - "Не ме ядосвай, ма! - крещя й - Това е ХОТЕЛ!" - "Ти ще кажеш! Хотел е онова, дето е от Шекспир!" - "Това е ОТЕЛО, ма!" - "Ти ще кажеш! Отело е дето се прави от разбити яйца..." ...Ваша чест, докато й обясня, че е ОМЛЕТ, я удуших! Съдията в истерия: - АЗ ОЩЕ В ТУНЕЛА! В ТУНЕЛА ЩЯХ ДА Я УДУША!
Веднъж един дървар сякъл дърва на брега на реката, но изпуснал в нея брадвата си. Седнал на земята и заплакал от мъка. Явил му се Бог и го попитал: – Защо плачеш? – Как да не плача, Господи?! Изпуснах брадвата в реката и сега няма как да изкарвам прехраната на семейството си. Господ бръкнал в реката и извадил златна брадва: – Тази ли е твоята? – Не, не е моята. - отвърнал дърваря. Господ отново бръкнал в реката и този път извадил сребърна брадва: – Може би тази е твоята? – Не, и тази не е. Третият път Господ извадил желязна брадва. – Да, да, тази е моята! - радостно извикал дърваря. – Виждам, че си добър и честен човек. - рекъл Господ. - За това вземи и трите брадви. Заживял дърварят в охолство, но един ден, както се разхождал с жена си покрай реката, тя се подхлъзнала и паднала в нея. Мъжът седнала на брега и горко заплакал. Отново се явил Бог и го попитал защо плаче. – Как да не плача, Господи?! Жена ми падна в реката. Тогава Бог извадил Дженифър Лопес от реката и попитал: – Това ли е жена ти? – Да! - радостно извикал мъжа. Смръщил се Бог: – Защо този път ме излъга? – Виждаш ли, Господи! - въздъхнал дърваря. - Бих ти казал, че това не е моята жена, но тогава ти щеше да извадиш Катрин Зита Джоунс. Аз отново бих ти казал, че не е моята жена и накрая ти би извадил нея. И като награда за честността ми, би ми дал и трите. А аз не бих могъл да изхраня четири гърла и щяхме да бъдем много нещастни... Извод: - Когато мъжете лъжат, го правят с достойнство и за общото благо...