Zdr. iskam da celuvam kozata...

- Zdr. iskam da celuvam kozata ti!
- Aаа, не може... козата лани я продадохме!
Фидел Кастро умрял и се запътил към рая. Пред Райските врати го спрял Св. Петър и му казал:
- С този комунизъм и мизерия в Куба не те пускам в рая. Мястото ти е долу при колегата Луцифер.
- Моля те пусни ме, не ща в ада - примолил се Кастро.
- Не става - казал Св. Петър и го натикал в асансьора за ада.
Слезъл долу Кастро при Луцифер. Рогатия го вкарал вътре в един казан и подпалил огъня.
- Чакай, недей - примолил се Кастро- пусни ме горе, поне куфарите да си прибера...
- Не се притеснявай за тях, ще си ги получиш куфарите - казал Луцифер и моментално изпратил две дяволчета да приберат багажа на Кастро от Рая.
Отишли дяволчетата пред Райските врати ама било вече 17.30 - работното време свършило и вратите заключени.
- Дай да прескачаме, че ако не се върнем с куфарите Луцифер ще ни откъсне опашките - казали си дяволчетата и тръгнали да прескачат вратата. По райската алея в това време се разхождал Св.Петър и като ги видял да прескачат си рекъл:
"Кога отиде брадатия Кастро в ада, кога бежанци започнаха да идват от там..."
Офисни поверия и суеверия:
Да получиш от началника SMS с текст "Zacharche, beshe mi mnogo hubavo snoshti". — е на повишение.

На корпоративна вечеря да държиш главната счетоводителка в скута си, да се търкаш в огромния и бюст и да виеш: «Червено вино, снощи пих...» — е на срам.

Да видиш в огледалото собствената си сънена физиономия с отпечатък от клавиатурата - е на предаване на тримесечния отчет.

Да плачеш под звуците на химна на компанията - е на нервен срив.

Да се смееш под звуците на химна на компанията - е на уволнение.

Да се скараш със системния администратор - е на информационен глад и загуба на контактите с бившите съученици.

Да се замислиш за преживяното, изведнъж да си спомниш всичко хубаво за себе си, както и да проверяваш правописа на думата «комуникативен» — е на писане на резюме.

Да крещиш «Свободна каса!» — е на стремителна кариера в млад динамичен колектив.

Да помагаш на портиера с кръстословицата - е на нищо.

Да видиш в кабинета на финансовия директор хора с маски - е на непланирана отпуска.

Да седиш на стола и да си вдигаш краката - е на чистота.

Да пишеш в ICQ-то с главни букви, както и да паркираш перпендикулярно на останалите коли - е на внезапно побеляване на косите.

Да получаваш от всички колеги приветствия и радостни усмивки - е на излизане в пенсия или панталоните са ти разкопчани.

Да четеш Вазов, Яворов, Дебелянов — е на духовен растеж.

Да отървеш офиса от пожарникари, ХЕИ и други зли духове може да помогнат няколко осветени 100 левови банкноти.

Ако сте се загубили в дебрите на гласовото меню на офисния телефонен секретар, помолете се на Свети Георги, покровител на всички заблудени пътници. Или натиснете 0.