В държавите с дясно автомобилно движение...

В държавите с дясно автомобилно движение важи правилото 'на десния'.
В държавите с ляво автомобилно движение важи правилото 'на левия'.
В България важи правилото 'на средния пръст'.
Приготвихме се да отидем на море… Покрихме клетката на канарчето, изхвърлихме котката на улицата… Таксито дойде, седнахме с жена ми и тогава видях, че когато сме излизали, котката е успяла да се шмугне отново вътре. Нямаше как да я оставим, защото упорито се стремеше да изяде канарчето. Върнах се вкъщи, а жена ми остана да чака в таксито. Не искала бакшишът да разбере, че домът ни остава празен и му казала, че съм се върнал да си взема довиждане с майка и. Върнах се запъхтян и заобяснявах: - Съжалявам, че се забавих. Беше се скрила под леглото. Трябваше да я сръчкам няколко пъти с чадъра в задника, за да излезе! После се опита да ми избяга, но успях да я хвана за врата. И я омотах в одеялото, 'щото мръсницата се опитваше да ме одраска! Накрая я смъкнах по стълбите и я изхвърлих в задния двор. Да се надяваме, че няма пак да се изсере пред вратата… Тишината в таксито можеше да се пипне…
Веднъж един дървар сякъл дърва на брега на реката, но изпуснал в нея брадвата си. Седнал на земята и заплакал от мъка. Явил му се Бог и го попитал: – Защо плачеш? – Как да не плача, Господи?! Изпуснах брадвата в реката и сега няма как да изкарвам прехраната на семейството си. Господ бръкнал в реката и извадил златна брадва: – Тази ли е твоята? – Не, не е моята. - отвърнал дърваря. Господ отново бръкнал в реката и този път извадил сребърна брадва: – Може би тази е твоята? – Не, и тази не е. Третият път Господ извадил желязна брадва. – Да, да, тази е моята! - радостно извикал дърваря. – Виждам, че си добър и честен човек. - рекъл Господ. - За това вземи и трите брадви. Заживял дърварят в охолство, но един ден, както се разхождал с жена си покрай реката, тя се подхлъзнала и паднала в нея. Мъжът седнала на брега и горко заплакал. Отново се явил Бог и го попитал защо плаче. – Как да не плача, Господи?! Жена ми падна в реката. Тогава Бог извадил Дженифър Лопес от реката и попитал: – Това ли е жена ти? – Да! - радостно извикал мъжа. Смръщил се Бог: – Защо този път ме излъга? – Виждаш ли, Господи! - въздъхнал дърваря. - Бих ти казал, че това не е моята жена, но тогава ти щеше да извадиш Катрин Зита Джоунс. Аз отново бих ти казал, че не е моята жена и накрая ти би извадил нея. И като награда за честността ми, би ми дал и трите. А аз не бих могъл да изхраня четири гърла и щяхме да бъдем много нещастни... Извод: - Когато мъжете лъжат, го правят с достойнство и за общото благо...