Наскоро бях в офиса на мобилния...

Наскоро бях в офиса на мобилния си оператор и там чух едно симпатично момиче да моли да й инсталират айкю!
В хирургията докарват мутра помляна в автомобилна катастрофа. Ситуацията е много тежка, множество счупвания, рани ....
Цяла нощ се потили хирурзите над него. Успяли да въстановят всичко освен едната му топка.
Стоят всички над него замислени и си приказват:
- Колеги, тоя утре ще излезе от упойка. Ще види, че му няма едната топка и ще ни изпозастреля всичките.
- Ами, да му зашием един картоф, вместо топка....
Речено-сторено, зашили му един картоф.
На сутринта мутрата излиза от упойка, всичко е нормално, възстановява се бързо и след няколко седмици е изписан от болницата.
След няколко дни, мутрата се появява в болницата и носи пиене, ядене, дава пари на хирурзите, благодари им за успешното лечение.
Хирурзите пийнали, хапнали и се отворили на откровения:
- Слушай, пич! Ще извиняваш, обаче ние тука, вместо топка...
Мутрата се пляска по челото и казва:
- Еб*си... а аз се чудя, защо братоците хващат срамни въшки, а аз колорадски бръмбари...
По време на придвижване на британското летище Гетуик екипаж на US Air прави грешен завой и се насочва право към друг самолет. Разгневена жена диспечер започва да ругае на висок глас екипажа: - US Air 2771, накъде, по дяволите, сте тръгнали? Казах да тръгнете към изход С. А вие - право напред към изход D! Не мърдайте! На място! Явно не можете да различите C от D! Тирадата постепенно преминава в истерия: - Всичко объркахте! Ще ми е нужна цяла вечност да оправя тази каша! Останете на място и да не сте мръднали, докато не ви кажа! Очаквайте инструкции най-рано след половин час. Ще правите това, което кажа, когато го кажа и както го кажа! Ясно?! - Да, мадам! — смирено отговоря пилота. В ефира настъпва пълна тишина - никой друг не иска да попадне на мушка на разярената диспечерка. Неловкото мълчание изведнъж бива нарушено от неизвестен пилот: - Дали случайно не съм бил женен за теб някога?
След заточение в Сибир Ежко Бежко с остригана глава се прибира в родните гори Тилилейски. Още след първото дърво го напипал Кумчо Вълчо:
- Стой питке житена, ще те ям!
- Аз не съм питка житена, аз съм Ежко Бежко.
- Не е вярно, питка си. Ежко Бежко е с бодли... - и го погнал.
С големи усилия таралежа успял да избяга. Тъкмо се успокоил и насреща му - Баба Меца.
- Сто-о-й, питке житена, ще те ям.
- Аз не съм питка житена, аз съм Ежко Бежко!
- Лъжеш, Ежко Бежко е бодлив. Питка си. - и тя го подгонила.
Едвам се спасил и този път таралежа. Спрял до едно дърво да си почине, а измежду храсталаците се изшмулила Кума Лиса.
- О-о, здравей питке житена!
- Ама не съм питка житена, Ежко Бежко съм.
Огледала го лисицата оттук, оттам цъкала замислено и по едно време казала.
- Че не си питка, не си. Ама и Ежко не си. Някакво животно си, но какво точно - не знам. Само Великият мъдър Бухал може да каже. Отиваме при него и ако каже, че не си Ежко Бежко - ще те ям.
Тръгнали те. Вървели, вървели, минали девет реки, девет планини, девет пропаси и накрая стигнали вдън гори Тилилейски. На вековен дъб, на най-ниския клон клечал Великият мъдър Бухал и пушел хашиш. Приближила се лисицата, поклонила се почтително и се провикнала:
- О-о Велики и мъдри, отдели ми от ценното си време. Погледни това същество и кажи - какво животно е той?
Примигнал бухалът бавно, изпуснал няколко кълбета дим, затворил очи и потънал в дълбок размисъл.
По някое време отворил очи, поклатил бавно глава и мъдро казал:
- М-м-м да-а-а, така значи изглеждали те - северните елени...