Размерът нямал значение? Питайте чистачката на...

Размерът нямал значение? Питайте чистачката на тоалетната!
Здравейте, уважаеми зрители! Започва финалът на световното първенство по пиене. Ето, петимата финалисти излизат на терена и публиката изригва в овации. Но какво виждат очите ми, уважаеми зрители! Българинът веднага започва да загрява с червено вино!
Първи излиза французинът. Той ще пие коняк с 50 грамови чашки!
1, 2, 3... 6 чаши, 7, 8... Не! Не! Край! Не успя да изпие 8 чаши и се повали на ринга мъртво пиян.
Камерите следят българина, който, продължава да загрява с червено вино.
Излиза англичанинът. Той ще пие джин със 75 грамови чаши.
1, 2, 3... 7... Браво! 8 чаши... 10 и... О-о-о! Не! Край... Мъртъв е! Лекарите го изнасят в несвяст.
Българинът продължава да загрява с червено вино.
Излиза американецът и ще пие уиски със 100 грамови чаши. Започва! 1, 2, 3... 5 чаши и край! И той е готов, а започна толкова добре, но... съдба. Наистина жалко! Успя да изпие едва половинка.
В това време българина спокойно си чака реда и загрява с червено вино.
Излиза на ринга руснакът. Той ще пие водка с 200 грамови водни чаши. Започва... 3... 10... 13... Боже, какво гърло! 15... 20... и край! И той е на земята, дори се налага да го изнесат на носилка.
Българинът продължава да загрява с червено вино, но ето че идва и неговия ред. Ще пие ракия с черпак! Стартът е даден... 5... 10... 15 черпака! О-о-о Господи! Дръжката на черпака започва да се изкривява! 20 черпака, 21... и ужас! Случи се най-лошото! Черпакът се счупи! Докато организаторите на турнира намерят нов черпак, ние ще изгледаме рекламите, а българинът продължава да загрява с червено вино...
Беше рождният ми ден.
Събудих се радостен и на бегом отидох да си взема душ.
С усмивка на лицето, влязох в кухнята с мисълта какво ще ми подари жена ми. Но тя даже забрави да ме поздрави.
"Нищо" - помислих си - "Децата няма да ме забравят"
Но децата също бяха забравили... Представете си с какви чувства отидох на работа. Но когато влязох в кабинета си, секретарката Юлия ме поздрави нежно:
- Добро утро шефе, честит рожден ден!
И аз се почувствах доста по-добре и отново хвърлих на Юлия оценяващ поглед. Някъде по средата на деня Юлия се приближи към мен и ми каза с чувствен глас:
- Шефе, навън времето е чудесно, хайде да отидем заедно на обяд! Все пак имате рожден ден.
И отидохме. След третото мартини Юлия ми каза отново с чувствен глас:
- Шефе, елате у нас нагости. Няма спешни задачи в работата, а вие имате рожден ден!
И ние отидохме. Когато стигнахме, Юлия ми прошепна в ухото:
- Шефе, седнете на дивана, а аз ще отида да облека нещо по-удобно!
И тя излезе от стаята. След около 5 минути вратата се отвори и влезе Юлия с торта, а след нея моята жена, децата, родителите, тъщата и тъста, колегите, приятелите и много други.
А аз седях на дивана гол...