На изповед. - Отче, жена ми замина...

На изповед.
- Отче, жена ми замина при майка си, а аз спах с една съседка.
- Колко пъти?
- Колко пъти ли? Но отче, аз дойдох да се изповядвам, а не да се хваля!
Веднъж един дървосекач сякъл дърво над реката и изпуснал брадвата си в нея. Той заплакал от мъка, но пред него се явил Господ и попитал:
- Защо плачеш, човече?
- Как да не плача, изпуснах в реката брадвата си и вече няма да мога да заработвам, за да храня семейството си.
Тогава Господ извадил от реката златна брадва и попитал:
- Това ли е брадвата ти?
- Hе, това не е моята брадва, - отговорил дървосекачът.
Господ извадил от реката сребърна брадва и попитал:
- Може би, това е твоята брадва?
- Hе, и това не е моята брадва, - отговорил дървосекачът.
Hай-накрая, Господ извадил от реката желязна брадва.
- Да, това е моята брадва, - зарадвал се дървосекачът.
- Виждам, че ти си честен човек и съблюдаваш моите заповеди, - казал Господ, - затова вземи със себе си за награда и трите брадви.
Дървосекачът започнал да си живее в добрина и охолство, но за нещастие един ден в реката паднала жена му. Той отново горчиво заплакал. И отново му се явил Господ и го попитал:
- Защо плачеш, човече?
- Как да не плача, като в реката падна жена ми...
Тогава Господ извадил от реката Дженифъp Лопес и попитал:
- Това ли е жена ти?
- Да, това е моята жена, - pадостно отговорил дървосекачът.
Господ се разгневил:
- Ти ме излъга, защо направи това?
- Виждаш ли, о Господи, - отговорил дървосекачът, - тук стана малко недоpазумение. Аз щях да кажа, че това не е моята жена. Ти тогава щеше да извадиш от реката Катрин Зита-Джоунс, а аз пак щях да кажа, че това не е жена ми. Тогава щеше да извадиш от реката моята жена, и аз щях да ти кажа, че точно това е тя - моята жена. Ти щеше да ми дадеш за награда и трите, и какво щях да ги правя? Аз нямаше да мога да изхранвам и трите, и ние четиримата щяхме да сме много нещастни.
Една вечер миналата седмица с приятелката ми си бяхме легнали. Страстите започваха да се нажежават, а тя внезапно каза: "Не съм в настроение, искам само да ме прегърнеш." "Какво ?!, Какво трябва да значи това ?!?" - подскочих аз. И тя изрече думите, от които всеки мъж на планетата се опасява ... "Ти не си на нивото на моите емоционални потребности като жена, така че аз не съм в състояние да задоволя твоите плътски желания на мъж." На моя втрещен поглед тя отговори: "Не можеш ли просто да ме обичаш заради човешката ми същност, а не заради с*кса ?"
Осъзнавайки, че тази вечер няма да си го получа, се обърнах и заспах. Още на следващия ден си взех почвка и посветих времето си на нея. След прекрасен обяд отидохме на пазар в голяяяям неназован МОЛ. Обикалях с нея докато пробваше няколко скъпи парцала. Не можеше да се реши кой й харесва и затова и казах, че просто ще вземе всичките. Искаше и нови обувки за парцалките - да вземем по един чифт за всяка комбинация - бях отново ларж. Отидохме и до бижутериите - взе си чифт диамантени обици. Абе с една дума - беше на върха на щастието. Сигурно си е помислила, че съм на ръба на лудостта. Помислих си, че ме изпитва - поиска гривна за
тенис, при положение, че изобщо не играе. Обаче аз я хвърлих в музиката - "Разбира се, скъпа."
Беше пред оргазъм от възторг. Усмихвайки се и разтреперена от вълнение най-накрая каза: "Мисля, че това е всичко скъпи, хайде към касата." Едвам сдържайки се, измрънках: "Нее, мила, не съм в настроение." Лицето й побеля, ченето увисна в недоизречено "КАКВО?" И тогава додадох: "Скъпа! Просто исках да подържиш тези неща за малко. Ти не си на нивото на финансовите ми възможности като мъж, та да мога аз да задоволя твоите женски потребности от пазаруване." И когато се изцъкли оня усмъртителен поглед, прибавих: "Защо не ме обичаш заради това, което представлявам като личност, а не заради нещата, които ти купувам ?!"
Очевидно и тази нощ няма да има с*кс!!!