- В шест часа! В шест - каза тя твърдо - и имай предвид, че никой няма да те чака!
И наистина, когато той отиде, никой не го чакаше.
Плуват с лодка в езерото Наташа Ростова и поручик Ржевски. Луната грее, щурците свирят, подухва ветрец... идилия. Наташа:
- Ах, поручик, не е ли прекрасно!
Поручикът мълчаливо продължава да гребе. Наташа - сърдита:
- Ама поручик, кажете нещо де!
Ржевски въздъхва, оставя греблата, усмихва се и казва:
- Скъпа Наташа...
- Да - трепетно промълвя тя.
- Вас някога удряло ли ви е гребло по пу*ката?
Изчервена, сконфузена, Наташа Ростова едвам отвръща:
- Ннне... Защо питате, поручик?
- А, нищо - вдига рамене Ржевски и отново хваща греблата. - Аз така, просто се опитвам да завържем разговор...
Млада, засукана женица влиза в купе... вдига тежка чанта, напъва се и лекичко пръцка! В купето французин, англичанин и българин. Изправя се французина и казва: - Простете, проблеми с червата! Минава време, жената отново пърди - става англичанина: - Простете, явно съм ял нещо развалено! След малко, тя отново пуска газ и става българина и казва: - Сладури, отивам да пуша! Ама докато ме няма, ако тая тук се насере - да знаете, че съм аз! Лека