Видя ли, - пита един...

- Видя ли, - пита един певец, - как моя глас напълни залата?
- А ти забеляза ли, как хората почнаха да напускат залата, за да освободят място за твоя глас?
Беше рождният ми ден.
Събудих се радостен и на бегом отидох да си взема душ.
С усмивка на лицето, влязох в кухнята с мисълта какво ще ми подари жена ми.
Но тя даже забрави да ме поздрави.
"Нищо" - помислих си - "Децата няма да ме забравят"
Но децата също бяха забравили...
Представете си с какви чувства отидох на работа. Но когато влязох в кабинета си, секретарката Юлия ме поздрави нежно:
"Добро утро шефе, честит рожден ден!"
И аз се почувствах доста по-добре и отново хвърлих на Юлия оценяващ поглед.
Някъде по средата на деня Юлия се приближи към мен и ми каза с чувствен глас:
"Шефе, навън времето е чудесно, хайде да отидем заедно на обяд! Все пак имате рожден ден".
И отидохме.
След третото мартини Юлия ми каза отново с чувствен глас:
"Шефе, елате у нас на гости. Няма спешни задачи в работата, а вие имате рожден ден!"
И ние отидохме.
Когато стигнахме, Юлия ми прошепна в ухото:
"Шефе, седнете на дивана, а аз ще отида да облека нещо по удобно!"
И тя излезе от стаята.
След около 5 минути вратата се отвори и влезе Юлия с торта, а след нея моята жена, децата, родителите, тъщата и тъста, колегите, приятелите и много други.
А аз седях на дивана гол...
Приготвихме се да отидем на море… Покрихме клетката на канарчето, изхвърлихме котката на улицата… Таксито дойде, седнахме с жена ми и тогава видях, че когато сме излизали, котката е успяла да се шмугне отново вътре. Нямаше как да я оставим, защото упорито се стремеше да изяде канарчето. Върнах се вкъщи, а жена ми остана да чака в таксито. Не искала бакшишът да разбере, че домът ни остава празен и му казала, че съм се върнал да си взема довиждане с майка и. Върнах се запъхтян и заобяснявах: - Съжалявам, че се забавих. Беше се скрила под леглото. Трябваше да я сръчкам няколко пъти с чадъра в задника, за да излезе! После се опита да ми избяга, но успях да я хвана за врата. И я омотах в одеялото, 'щото мръсницата се опитваше да ме одраска! Накрая я смъкнах по стълбите и я изхвърлих в задния двор. Да се надяваме, че няма пак да се изсере пред вратата… Тишината в таксито можеше да се пипне…