- Защо мирише пръднята?
- За да могат и глухите да й се насладят!
След като Иванчо и Марийка се оженили, вкъщи всичко започнало едно след друго да се разваля. Но като се приберял вечер Иванчо, вземал вестника, пускал телевизора, вдигал краката на масата като истински мъж и все се измъквал: "Марийка, аз не съм електротехник, водопроводчик, не разбирам от перални." Една вечер се прибрал и гледа всичко оправено.
- Майстор ли си викала, Марийке? - пита Иванчо.
- Не. Дойде съседът отгоре. Каза, че ще оправи всичко, но ако се съглася да му направя сладкиш или да легна с него.
- И ти му направи сладкиш?
- О, Иванчо, аз да не съм сладкарка.
Някакъв военен бил в командировка. Жена му използвала намалението за да покръшка малко. Не щеш ли обаче, оня се върнал изневиделица и ги изненадал в действие. Станал лют скандал, военния извадил патлака и се разкрещял:
- Ще ви убия, ще ви убия и двамата!!!
Нещастния любовник взел да хленчи, да се моли...
- ОК, ще ви простя ама ще ви науча аз вас... Изсерете се и двамата на пода!
- Ама..как така? - попитала сащисана жената.
- Не задавай въпроси до като не съм ви опукал, сери!
Кво да правят те, тропнали по едно лайно.
- Сменете си сега местата!
Направили те както им било наредено.
- А сега яжте!
- Ма...ма
- Яжте до като не съм ви опукал бе ей!
Изпапали си те послушно лайната и си заминали по живо по здраво. Минал се един месец и съпруга пак заминал командировка. Жената пак я засърбяло и се обажда на любовника си:
- Скъпи, как си?
- Добре съм - сопнато отговаря той.
- Ама скъпи, много ми липсваш, защо не минеш на сам?
- А не, не, и дума да не става!
- Ама защо бе скъпи? Аз много те обичам.
- Да бе! Ако ме обичаше щеше ли да изсереш такова голямо лайно а?