Иванчо влиза по средата на часа...

Иванчо влиза по средата на часа, с бинтована глава. Учителят го пита:
- Какво става, защо закъсня?
- Паднах от третия етаж.
- Е какво, цял час ли пада, че чак сега идваш?
Червената шапчица стои на улицата и се опитва да хване такси. До нея спира лимузина, прозорецът се отваря и един мъж пита: - Къде отиваш, Червена шапчице? - Ами, бързам за радиото. Баба има рожден ден и искам да я поздравя! - Чудесно, красавице! Аз съм директор на радиото. Качвай се в колата и аз ще те уредя! Качва се Червената шапчица в колата и радостно заявява: - Ах, колко съм ви благодарна, готова съм да направя всичко за вас. Мъжът това и чакал, отбил колата в близката горичка, разкопчал си панталона, извадил оная работа и казал: - Давай, Шапчице! - Ох, аз… не знам, ах колко се срамувам, за първи път ми е, много съм притеснена… - Спокойно, бе! Всички се стесняват първия път. - успокоява я мъжът. - Е, добре тогава! - съгласява се Червената шапчица. Хваща инструмента, навежда се към него, въздъхва тежко, отваря уста и казва: - Скъпа бабо…
Чапаев ще се жени, обаче не е поканил Петка. Петка отива при него, плаче горко и пита: - Що така бе, що без мене? Малко ли сме били заедно, малко ли сме бягали от белите, малко ли водка сме пили… А сега, без мене сватба вдигаш? Чапаев обяснява: - Слушай, Петка, всико това е вярно, обаче ти като се напиеш, не знаеш какви ги вършиш. Аз ти знам номерата, ама булчето не ги знае. Не ща да ме излагаш! - Честен кръст, ще пазя поведение! Ако се изложа, сложи ме в кацата с разсола, да изгния вътре. На другата сутрин Петка се събужда с конско главоболие в кацата с разсола, Чапаев обикаля около него с пушка в ръце и каканиже: - Че се напи - добре! Всички бяхме пияни, прощавам ти. Че замерваше гостите с кюфтенца - добре! Весело беше, прощавам ти. Че оправи булчето преди мене - добре! Приятели сме, не ти се сърдя… Но това, че заля тъщата с мед, посипа я с перушина, завря ѝ метла в задника и рече: "На ти, Чапаев, тая жар-птица да ти пее цял живот!", това няма да ти го простя!