Нищо не ме размеква така, както...

Нищо не ме размеква така, както твърдия алкохол...
Един мъж вървял през една тъмна гора. В тъмното видял светлинка. Отишъл там и видял един женски манастир. Почукал на вратата и излезнала една млада монахиня: - Добър ден, ще можете ли да ме приютите за тази нощ? - Ами аз не мога да решавам такива работи, ще извикам игуменката. - Добър ден, ще можете ли да ме приютите за тази нощ? - Да, но само за тази нощ. Влиза вътре, настанява се и чува стъпки пред вратата на стаята си. Той се прави на набожен и застава на колене пред леглото: - Господи, ти ме приюти, ако ме нахраниш ще ти бъда много благодарен. Подават му една паничка с храна. - Господи, ти ме приюти, ти ме нахрани, ако ме напоиш ще ти бъда много благодарен. Подават му едно шише ракия... - Господи, ти ме приюти, ти ме нахрани, ти ме напои, ако ми бутнеш игуменката за една нощ ще ти бъда много благодарен. В този момент игуменката отваря вратата и казва: - Господи, не ме бутай, аз сама ще влезна...
Събрали се в Чистилището трима, умрели в една и съща секунда. Дошъл Свети Петър и започнал да ги разпитва как са умрели за да ги разпредели за Рая или Ада. Първият започнал разказа си: - Връщам се аз от командировка, влизам в спалнята и какво да видя! Жената трепери, а на стола стоят сгънати мъжки риза и панталон. Побеснях! Обърнах апартамента на опаки ама никого не открих! Излизам на балкона и гледам един по потник и боксерки бяга, ама чак петите му в задника удрят! Твоята мама викам си сега те пипнах! Огледах се да му хвърля нещо, ама пусто няма… Само хладилника. Прежалих го! Вдигнах го и го хвърлих. Да ама ризата ми се закачи за дръжката и аз полетях с него от 5 етаж. Вторият започнал разказа си: - Абе правя си аз кросчето и вече на финала нещо ме цапардоса в главата и повече не помня! Третият въздъхнал и казал: - Абе стоя си аз в хладилника…