Чукане на вратата: - Кой е? - Аз...

Чукане на вратата:
- Кой е?
- Аз съм, вашият доктор.
- Извинете, докторе, но не мога да ви приема. Чувствам се зле.
Стопират двама на пътя. Времето минава, а коли няма. Изведнъж от тъмното изскача един с волан от Камаз. Имитира скърцане на спирачки и спира до тях.
- Проблем ли има? Давайте, ще ви закарам.
- А бе, ти идиот ли си, карай нататък! Ние ще се оправим.
Оня вади пистолет и крещи:
- Бързо се качвайте!
Пичовете изплашени хукват заедно с него.
Пробягали към пет километра... отново скърцане на спирачки:
- Слушайте, след малко има пост на КАТ, а аз нямам шофьорска книжка. Слизайте, аз ще заобиколя през царевицата и ще ви взема пак след километър.
Зарадвани, че се отървали от идиота, двамата стигат до поста на КАТ:
- Слушай, преди пет километра един с пистолет ни накара да търчим по пътя!
- Един с волан от Камаз ли!?
- Да!
- Къде е!? Знаете ли от кога го издирваме, че кара без книжка?!
- Побягна през царевицата. - ошашавени му отговарят двамата.
Катаджията вади кормило на мотоциклет и им крясва:
- Качвайте се, сега ще го догоним! Единият зад мен, а другият - в коша!
- А бе, ти идиот ли си?
Катаджията изръмжава, вадейки автомат:
- Бързо по местата! Единият зад мен, а другият - в коша!
Какво да се прави - "седнали" пичовете "по местата".
Тичат тримата през царевицата. Катаджията казва на единия:
- Кво правиш, бе!? В коша се возиш прав! Бързо сядай!
Пичът побегнал с полусгънати крака, кочани го удрят по лицето, нищо не вижда, краката го заболели, обръща се към другия на "задната седалка" и казва:
- За чий х*й се прекачихме!? Я колко по-спокойно се возехме в Камаза!
Умира мъж. Душата му чака своята участ. Свети Петър казва:
- Събрали сме се тук да решим къде да го пратим - в ада или в рая. Кой иска да се произнесе за него?
Първата душа:
- Той беше хубав човек: добър, отзивчив, прекрасен съпруг. За рая е!
Втора душа:
- В работата си винаги е бил честен и съвестен. За рая е!
Трета душа:
- За ада е гадината!
Душата на умрелия:
- Иване, ти пък защо?! Та нали с теб бяхме приятели!!
Душата на Иван:
- Е бяхме. Обаче веднъж влизам в обществена тоалетна. Седя си в кабинката. По едно време влизат някакви двама бизнесмени. Мотат се около писоарите, разговарят. Изведнъж в тоалетната нахлува килър и "събаря" ония двамата. Аз... в уплахата си... нито дишам, нито шавам - моля Бог да не ме чуе килъра!!
Душата на умиращия:
- Е добре, но аз какво общо имам?!
Душата на Иван:
- А кой точно тогава ми звънна на мобилния?!?!