Днес се берат билки!...

- Днес се берат билки! - Аз бера само срам.
Един пич спечелва добри пари и решава да си купи мотор – "Харли". Отива в магазина, избира най-готиния, целия хромиран и блести. Продавача му казва: – Модела е страхотен, само да не се повреди лъскавото покритие, трябва винаги да носите с вас две тубички вазелин и като видите, че ще вали – намазвате мотора. Взел си пича мотора, носи си тубите, ползва ги и всичко е ОК. Забил след време едно гадже, вози го нагоре-надолу, и един ден мацето го кани на вечеря у тях да го запознае с техните: – Само че у нас има едно правило – който пръв проговори на вечеря, той мие всички съдове! Отиват у тях, гледа пича от вратата – камара съдове, неизмити от месеци. Сядат, вечерят, никой дума не обелва и чака все другият да се натресе да мие. Свършили с яденето и пича си мисли какво да направи, та да се измъкне от миенето. Хваща той гаджето, оправя го на масата пред родителите й – онези нищо не казват. Хваща майката след това – оправя я и нея – никой пак нищо не обелва. По едно време чул, че навън прогърмяло – ще вали – и извадил тубите. Моментално бащата скочил: – Спокойно бе момче, спокойно, аз ще измия съдовете, само спокойно!
Миналия уикенд ходихме на село, брахме сливи. Както не видели сливи – малко се поувлякохме и набрахме три касетки – 82 килограма. Отначало мислехме да дадем половината на комшиите, обаче аз се възпротивих и казах: - Не ги давам! В общи линии, огледахме се и пресметнахме. Излезе, че ако всеки от нас – аз, жена ми и бабата – яде по 15 сливи на ден, то до края на месеца ще ги изядем. Вече втора седмица сме на сливова диета. Бабата след първите три дни се предаде, та се наложи нейната порция да си я разделим с жената. Нищо лошо по принцип, но се оказа, че сливите в такова количество имат неочакван ефект върху организма. А бе, не точно неочакван… Просто тоалетната понякога е заета. А бе, не точно понякога… Постоянно. Направо казанчето с водата не успява да се напълни. С жена ми общуваме единствено през вратата. Когато тя е тук, аз съм там, когато тя е там, аз съм тук. Бабата засега не я пускаме там – не и трябва чак пък толкова. Сутрин се налага да пътувам за работа по-бързо от обичайното. Вчера за малко да ме глобят за превишена скорост. Размина ми се! Дългите съвещания засега ги пропускам. Във фитнеса временно не ходя – старая се да не се напъвам излишно. Знаеш ли какво може да стане… Обличам се топло, за да не би, не дай си боже, да кихна. За сметка на това походката ми сега е бърза, решителна, винаги съм стегнат и съсредоточен. С хора общувам малко и по правило – от прилично разстояние. Шефът ме пуска да си ходя в къщи по-рано. У дома всичко върви по-добре отработена схема – пристигам, целувам жената, гоня баба от тоалетната и сядам. Излизам, вечерям (сливи, разбира се), целувам бабата, гоня жената от тоалетната и сядам. Навън излизаме малко. Стараем се да не се отдалечаваме много от вкъщи. Кой го знае, хм… Топли ме мисълта, че останаха още само някакви си две кила. Това е всичко, извинете, налага ми се да тръгвам...