Жените са железни! Могат цял ден...

Жените са железни! Могат цял ден да чакат едно позвъняване, за да не вдигнат...
Вървяла си Червената шапчица из гората и изведнъж срещу нея гледа върви едно дребно, грозно, джудже влачещо огромен куфар. - Кво носиш в тоя куфар, бе джудже? - Диви х*йчета! - Кво! - Ти кво, диви х*йчета не си ли виждала? - Ми не, покажи ми! Отворило джуджето куфара, а той наистина пълен с х*йчета. Мърдащи. По любопитствала Шапчицата за какво служат. Джуджето затворило куфара, дръпнало Шапчицата настрани и възпитано й обяснило. - Като кажеш люляк - то почва да те е*е. Като кажеш круша – спира. Шапчицата измолила едно х*йче за се*е си и подсвирквайки си из гората продължила към баба си. По някое време решила да пробва - люляк - иииии голяма КЕФФФФ, казала КРУША и х*йчето спряло. Люляк-круша-люляк-круша-люляк… и се спънала в един корен и забравила думата за спиране. Ами сега. Върви си тя към баба си ама вече не й е готино и сълзи текат от очите й. Влиза при баба си и от прага вика: - Бабо кажи ЛЮЛЯЯЯЯК! Бабата казала "люляк" и на стари години й се натресло нещо дето не е и очаквала. Легнала бабата да мре. Влиза Кумчо Вълчо. - Бабо ша тъ ЯМ! - Кажи първо "люляк" и после квот искаш ма прави. Казал Вълчо думата и му се отяло, х*йчето го почнало здраво. Хукнал той из гората и насреща му Ловецът. Хукнал Вълчо към Ловеца. - Кажи "люляк" и ме застреляй! Моля ТЕЕЕ! Ловецът го погледнал учудено, ама казал люляк. Забравил и пушка, и вълк. Ходил като замаян из гората, блъскал се в дърветата и накрая седнал в един поток. Три дена седял там и успял да удави х*йчето. Върви си Ловецът из гората. Всичко го боли. Целият свят му е крив. И к'во да види. Насреща му едно дребно, грозно джудже, влачи един огромен куфар. - КВО НОСИШ В ТОЯ КУФАР, БЕ ГРОЗНИК, изръмжал Ловецът. - Ми диви х*йчета. - Я да видя! Отворило куфара. Навел се Ловецът и погледнал. - Я! ЛЮЛЯЦИ!