Питат ромка: - Защо не спазвате дистанция...

Питат ромка:
- Защо не спазвате дистанция и нямате маска?
Тя:
- Kоронавируса е български празник ние не го празнуваме затова!
Телефонен разговор с любимата: - Алооо, кажи, Норо. - Събудих ли те, меченце? - Да. - Обаждам се да ти кажа, че ще ти се обадя по-късно. - Добре. - Хайде спинкай си, няма да те занимавам... само ще пуснеш ли пералнята после – заредена е? - Не. - Искаш ли довечера да ме заведеш на галерия? - Ще пусна пералнята. - Слушай сега: завърташ голямото копче обратно на дясно до седма позиция, а малкото до 40 градуса, с третото, дето е по към вратата (ако я гледаш с гръб), нагласяш центрофугата на 1000 оборота. После сипваш две капачки пълни на пет осми омекотител и половината на три капачки и четири седми течен прах. Запомни ли? - Да. - Лъжеш. - Да. - Кога ми е рожденият ден? - Като стане време да слагам зимните гуми – около 14-тия кръг на английското и 16-тия на италианското първенство. - Мразя те. - И аз. - Какво и ти!? - Обичам те. - Не ми се подмазвай, глупако. Изобщо не си мислиш за мен! - Мисля си. - Кога? - Един път мислих за теб, докато си обувах чорапите. - И какво по-точно? - Дали, ако ме ухапеш, отровата ще проникне през тях. - Много смешно – идиот. Едвам те понасям. - И аз. - Какво и ти!? - Обичам те. - Ае я ми са махай от главата. Защо изобщо ми звъниш!? Поне иди купи храна за котката. - Тя яде вече – кюфте на скара и салата алабаш от снощи. - Олигофрен!!! Знаеш, че първо ще го гони един час из целия апартамент, а после ще закопае половината кюфте някъде в дивана. Онзи ден намерих вътре глава от шаран. Така вонеше – мислех, че е от теб. - И аз. - Между другото ми дойде. - Пак ли? - Да. - Смяташ ли, че ако купя котешка храна, ще ти спре? - Нищо не пречи да пробваш! - Добре. - Айде изчезни... после ще ти се обадя... и без това днес не ми се говори...