Вечно съм на 18! Другото е...

Вечно съм на 18! Другото е стаж.
Събота сутрин е. Събуждам се и ми е нещо неестествено. Поглеждам часовника - 10:30. Не е възможно! В събота никога не съм спал толкова до късно. Не чувам никой съсед да прави ремонт, няма къртене, пробиване, рязане, заваряване, нищо! Тишина! Леля Гинче над нас и тя още не е пуснала прахосмукачка, а е вече 10:30, какво се бави, по дяволите? Глухата баба Миче пък още не си е включила телевизора. Странно, точно преди седмица по това време бях неволен свидетел на поредната любовна драма на Рич от "Дързост и Красота". А сега е тихо, ненормално тихо. Единственият звук, който достига до мен е някакво далечно лежерно гугукане. Давам си сметка, колко прекрасно може да е едно съботно утро, ако те оставят да се наспиш. Протягам се сладко-сладко в леглото и се обръщам на другата страна да си доспя в царството на тишината, когато някой някъде се изкрясква: - "Тока додиии"...
Мъж бил захвърлен на самотен остров цели десет години и през това време не видял жива душа. Един ден за негово удивление от морето изплувала русокоса хубавица с акваланг. Тя се приближила до него и започнала да го гали по брадата. - Откога не си пушил цигара? - попитала го хубавицата. - От десет години! - отвърнал той. Блондинката бавно разкопчала ципа на непромокаемия джоб на левия си ръкав и извадила пакет цигари и кутия кибрит. Мъжът запалил и въздъхнал: - Умирах си за цигара. Фантастично е! Когато изпушил първата си цигара, тя попитала: - А откога не си пил уиски? - От десет години! - отвърнал той. И хубавицата бавно разкопчала ципа на непромокаемия джоб на десния си ръкав, и извадила бутилка уиски. - Божичко, прекрасно е! - възкликнал мъжът, след като изпил половината. - Бях забравил колко хубав вкус има уискито. Накрая блондинката започнала да разкопчава ципа на неопрена си и съблазнително измъркала: - Откога не си се забавлявал? Мъжът не можел да повярва на късмета си. - Не ми казвай, че носиш стикове за голф!