На битака: - Чисто нов лаптоооп, само...

На битака:
- Чисто нов лаптоооп, само веднъж е пускааан!
- От кой етаж?
Прибира се самотен мъж късно през нощта. Дъжд, студ, но той си е пийнал и е в настроение. Изведнъж чува тънък глас:
- Вземи ме със себе си, добри човече!
Оглежда се. - жаба. Направо чудо!
- Ти ли ми говориш?!
- Аз - казала жабата.
- Гладна съм, уморена съм, спи ми се, студено ми е. - занареждала жабата.
"Е, какво пък толкоз, ще я взема" - помислил си човекът и я сложил в джоба си. Върнал се в апартамента, извадил жабата и я сложил до радиатора да се стопли, а той седнал да вечеря.
- Гладна съм, вземи ме при себе си да хапна. - проплакала отново жабата.
- Хайде, то се е видяло, ела тук! Добре, че жената е в командировка, щеше да ме вземе за луд.
Като похапнали, човекът си легнал, но в тъмното отново дочул гласа на жабата:
- Вземи ме при себе си в леглото! Студено ми е, спи ми се!...
Хайде, мира да има, съжалил я пак, взел я в леглото си. Изведнъж жабата се превърнала в красавица с неземно тяло и разкошни дълги коси.
- Аз бях омагьосана и превърната в жаба. - заразказвала тя.
- Трябваше да се намери добър човек, който да ме вземе със себе си, да ям от неговата храна и да легна в неговото легло, за да си възвърна предишния образ.
В този момент на вратата се позвънило. Става да разбере кой е, жена му се връща преждевременно от командировка. Като видяла какво има в леглото му, скандалът бил неизбежен:
- Дай ми обяснение! Какво е това в леглото ти!
- Ами-и-и... Да ти кажа, че е жаба-а-а, няма да ми повярваш...
Било зима, снегът се сипел като нежна дантела върху билото на планината, а на гледката, застанали до черния си Мерджан, се любували двете мутри Карфиола и Репата. Те току-що били осъществили успешна кредитна операция - човекът, обект на тяхната иновация, още тичал само по боксерки надолу по заледния склон, а те отмаряли.
Романтичната гледка на красивата зимна природа разтопила дори сърцата на Репата и Карфиола. Снежинките нежно докосвали ръбестите им черепи и се стопявали върху челата им с площ от три квадратни милиметра, а една дори се завряла във вратлето на Репата. Той се усмихнал, въздъхнал и казал:
- Карфиол, искаш ли да ти задам една гатанка?
- Давай, Репа! За тебе винаги! - отговорил Карфиола.
- Ами, какво е това, дето пада през зимата, леко така се сипе на земята, започва със "с" и завършва на "очка"?
Карфиолът изпаднал в лек интелекутален потрес. Двете му мозъчни клетки се напънали, но не успели да създадат градивен отговор. Карифиолът свел срамежливо глава и продумал:
- Не знам какво е това, дето пада през зимата и започва със "с" и завършва на "очка". Какво е?
- Сняг, бе, браточка! А знаеш ли какво е това, дето пак пада през зимата, пак леко се сипе и започва със "с" и завършва на "ах".
Карфиолът пак вдигнал безпомощно рамене и прошепнал гузно:
- Не знам!
- Сняг бе, браточка! Нали ти казах!
Таксиджия качва монахиня и я пита:
- Искам да ви питам нещо, но не искам да ви засегна.
- Сине, когато си на толкова години, на колкото съм аз и си бил монахиня за толкова дълго колкото аз съм била, със сигурност си имал възможност да видиш и чуеш почти всичко. Сигурна съм, че нищо, което ти кажеш или поискаш ще ме обиди.
- Ами, винаги съм имал тази фантазия, че монахиня ме целува.
- Бих те целунала, синко, но трябва да си ерген и да си католик.
- Да, аз съм неженени католик.
- ОК! казала монахинята. Отбий в следващата алея!
Монахинята изпълнява фантазията му със целувка, която ще накара и прос*итутка да се изчерви. Таксиджията подкарва пак и скоро след това започва да плаче.
- Скъпо дете, казва монахинята, защо плачеш?
Прости ми, но съгреших. Излъгах и трябва да се изповядам. Аз съм женен и съм евреин.
- О! Всичко е наред! - отвърнала монаханинята. Моето име е Ричард и отивам на Halloween party.