Край едно селО в пещера се...

Край едно селО в пещера се заселИл змей триглав. Змея всеки ден изяждал по една девойка. Днес тъй, утре тъй, накрая девойките свършили и змея започнал да яде наред – който му падне.
Предстояли местни избори... И кмета, за да се издокара пред съселяните си свикал консилтативният съвет по селска сигурност и започнали да умуват. Един предложил да зазидат пещерата, друг предложил да обложат змея с данък „вредни храни” щото ядял и пушачи и шкембелии, трети предложил да поканят НАТО да си направи база край селото, та те да му берат гайлето... Накрая един байно станал и се изказал: „Имаме в селОто трима бозгонлуци (знае се кои са) – по цял ден спат, по цЕла нощ пият и де що има пребит в селОто, де що има откраднато, де що има изнасилено, де що има палеж – все са те. Да ги придумаме и да ги изпратим срещу змея – и да не го победят – поне от едното зло ще се оттървем.”
Предложението било прието единодушно, дали на тримата пиенье и ги набутали в пещерата при змея... Него ден змея не излязъл от дупката, излезнал само единия бозгонлук да търси пиенье. На втория ден – никой не излезнАл, на третия, на петия... минала седмица.
Селяните започнали да умуват
– Що стана – сборихА ли се со змея , та никой не излиза.
Накрая 10-тина куражлии пийнали и решили да влезнат в пещерата да видят какво става.
Тука змей – там змей, тука ония тримцата – там ония тримцата – никой неМа.
Накрая на дъното не пещерата ги намеРили всичките - единия дрЪжи змея, другия го мандръса, а третия го милува по едната глава и му рЕди:
- „О-о-о, О-о-о, гоУем гущер па плаче!
Един път младият Пушкин отишъл в едно село. Обичаят в това село бил какъвто и човек да дойде на гости да го поканят да преспи в къщата им. Пушкин отишъл в една къща и хората го поканили. Нагостили го и станало време за лягане, обаче единственото свободно легло било в стаята на дъщерята. Легнал, преструвайки се на заспал, Пушкин дочул разговора между майката и дъщерята който бил: Майката: - Дъще, ако се събудите през нощта и той те заговори, каквото и да ти каже, ти винаги му казвай - Не бива! Дъщерята: - Добре майко, ще послушам съвета ти. И така всички си легнали. Минали няколко часа, всички заспали и Пушкин заприказвал девойката: Пушкин: - Бива ли двама млади да са в една и съща стая, а да спят в различни легла? Девойката по съвет на майка си казала: - Не бива! Преместил се той при момичето. След малко пак попитал: - Бива ли двама млади да са в една стая, да лежат в едно и също легло и да са облечени? Тя пак казала: - Не бива! Съблякли се. След малко Пушкин пак попитал: - Бива ли двама млади да са в една и съща стая, да са в едно и също легло, да са съблечени и да не правят нищо? Девойката отново казала: - Не бива! И така на сутринта майката попитала дъщеря си: - Послужи ли ти съвета ми? Дъщерята разгневено отговорила: - Заради твоето не бива Пушкин цяла нощ ми го наб*ва!