Продадох апартамента си на двама човека...

Продадох апартамента си на двама човека. И парите двойно повече, и пенсия за инвалидност!
Имало някога едно село. Но имало и една ламя, която искала всяка седмица да й носят по един момък и една девойка иначе - нямало да има село (по обясними причини). Хората изпълнявали, но по едно време се появили смелчаци, които искали да видят сметката на влечугото. Отишъл един - не се върнал. Отишъл друг, трети, четвърти - същата история. По едно време тръгнали трима братя (като от приказката за "Златната Ябълка") - и те не се върнали. Брех, мама му стара...
По едно време в селската кръчма се появили четирима братя. Питали кръчмаря: "Разбрахме че тук имало някаква ламя та решихме да помогнем...". Всички посетители, барабар с кръчмаря почнали да ги разубеждават, но те си знаели своето. Пили каквото пили, а на другата сутрин питали един овчар къде е ламята. Той също тръгнал да ги разубеждава, но единия от братята му казал "Виж ся - ти кажи само къде, пък ние ще му мислим". Овчаря ги придружил почти до пещерата на ламята (на един километър от нея - страх), а братята продължили...
Минава ден, втори, трети - братята ги няма. Всички ги чакат да се върнат в кръчмата, но... Накрая кръчмаря казал: "Добре де, мъртви са, но нали ламята повръща костите, дайте поне да ги погребем като бели хора..." Речено-сторено.
Отиват те към пещерата на ламята и виждат страшна гледка - ламята е наполовина подадена от пещерата, единия брат й държи десния заден крак, другия държи левия, третия й е вдигнал опашката и я опъва отзад, а четвъртия я милва по главата и й говори: "Яяяя, какво голямо гущерче, пък го е страх от едно еб*не..."
Я сакам да знам мое ли да се напише програма, дека сабале да ме сабуди у 7 часо, да ме нарани, да ме изчишка, изака, после да ме наруча убаво, та да деяним цел ден. После като сам наручан, програмата да напои говедата, дека гледам за млеко и за тъмъзлък - они са у кошарата.
Май требе и цикъл да се тури, оти иам и свинье, програмата да ги нарани с леп - я зиам църн типов, послека програмата да изкара овците да ги напасе, додека я щрапам връз клавиатурата и емитирам дейност, ама нали сам гявол и они
шефовете не моат а разберат кво чиним я цел ден пред компуторо. После програма, незнам май масив требе, да нарани кокошките, в моменто коги програмата праи тека да се ранат кокошките па с църн леп, на свиньето да се изринат лайната, а па в моменто кога програмата праи тека, че говедата да се измозат, я да посегам кам дисайгите сос сиреньето и лебо да отфаждам у офисо, та да емитирам дейност и точно кога си обувам опинците, програмата вече да извести, че сичката стока е наранена, та я да отфаждам с кеф на работа. Кой ми напише такава програма, веднъга му давам 5000 лева, едно говедо опечено, 3-4 овци на чорба, 6 свинье турени у буркани за зимаска и осум кокошки с дваесе и осум яйца. И накраю, ако мое да се напише такава програма да ми се обясни алгоритамо, а ако не мое, да ми се обясни оти не мое.