В съда адвокат към прокурора: - Не...

В съда адвокат към прокурора:
- Не виждате ли, че подсъдимия е дебил?
- Това не го оправдава. - казва прокурорa.
- Дебилите са точно толкова хора, колкото и сме ние с вас...
Веднъж един дървосекач сякъл дърво над реката и изпуснал брадвата си в нея. Той заплакал от мъка, но пред него се явил Господ и попитал:
- Защо плачеш, човече?
- Как да не плача, изпуснах в реката брадвата си и вече няма да мога да заработвам, за да храня семейството си.
Тогава Господ извадил от реката златна брадва и попитал:
- Това ли е брадвата ти?
- Hе, това не е моята брадва, - отговорил дървосекачът.
Господ извадил от реката сребърна брадва и попитал:
- Може би, това е твоята брадва?
- Hе, и това не е моята брадва, - отговорил дървосекачът.
Hай-накрая, Господ извадил от реката желязна брадва.
- Да, това е моята брадва, - зарадвал се дървосекачът.
- Виждам, че ти си честен човек и съблюдаваш моите заповеди, - казал Господ, - затова вземи със себе си за награда и трите брадви.
Дървосекачът започнал да си живее в добрина и охолство, но за нещастие един ден в реката паднала жена му. Той отново горчиво заплакал. И отново му се явил Господ и го попитал:
- Защо плачеш, човече?
- Как да не плача, като в реката падна жена ми...
Тогава Господ извадил от реката Дженифъp Лопес и попитал:
- Това ли е жена ти?
- Да, това е моята жена, - pадостно отговорил дървосекачът.
Господ се разгневил:
- Ти ме излъга, защо направи това?
- Виждаш ли, о Господи, - отговорил дървосекачът, - тук стана малко недоpазумение. Аз щях да кажа, че това не е моята жена. Ти тогава щеше да извадиш от реката Катрин Зита-Джоунс, а аз пак щях да кажа, че това не е жена ми. Тогава щеше да извадиш от реката моята жена, и аз щях да ти кажа, че точно това е тя - моята жена. Ти щеше да ми дадеш за награда и трите, и какво щях да ги правя? Аз нямаше да мога да изхранвам и трите, и ние четиримата щяхме да сме много нещастни.
Зайо Байо всеки ден, като минавал покрай хралупата на мечетата, им казвал:
- Мечета, ще Ви е*а мамата!
Оплакали се мечетат на майка си и тя една сутрин изчакала да мине Заекът. Когато напсувал за пореден път мечетатта, Баба Меца изскочила от хралупата и го подгонила. Бягал Зайо Байо, бягал и по едно време прескочил през едно четалесто дърво. Баба Меца след него, и хоп- заклещила се на четала. Минал Зайо Байо отзад, изчукал я едно хубаво, минал отпред и и казал:
-Бабо Мецо, аз те предупредих...
Баба Меца много се разярила, счупила дървото и отново подгонила Заека. А той видял в рекичката една лодка, скочил в нея, взел въдицата и разтворил един вестик пред себе си, който се въргалял на дъното. Спряла запъхтяна Баба Меца на брега и се провикнала:
-Хей, рибарю! Да си виждала Зайо Байо?
- Кой? Тоя дето нае*а Баба Меца ли?
- Леле,-казала Мечката-кога ме нае*аха, кога написаха във вестниците!!!