Тая вечер седнах, за да си...

Тая вечер седнах, за да си събера мислите. За съжаление нито една не дойде на събирането...
из "Червената шапчица", Сан Антонио
Тъй значи. Вдигаме тупурдия пред главния вход, правим се, че си търсим ключовете, а ето че мацето - хоп! - цъфва от килера зад кухнята.
Корсажът й току-виж се разхвърчал на сегменти под огромния натиск, който съдържанието му налага с ентусиазма на гъби след дъжд. И в този момент батко ви Ам Амтонио тегли такава пламлива бабешка усмивка, че сигурно се размирисва на пържени ченета.
- Здравей, мръвчице малка - изхърхорвам миловидно, разтърсвайки дружелюбно цялата пухена ос на пейзажа. Нашапотената госпожичка обаче вади отнякъде древно чифте с калибър като врата на месарница. Знам колко сте задръстени и ще ви подскажа, че се цели съвсем насам. Изритвам юрганището като катапулт и се мятам между трясъци, пушек и фотьойл. За щастие женските нямат рефлекси, а това, което имат е доста време, докато заредят отново. Навсякъде витае перушина, а аз на място разфасовам кукличката с ентусиазъм, от който сигурно могат да ви потекат лигите.
Време е да се омитаме, но не и преди да му дремнем по едно.