Гарабед и Киркор били емигранти в Ню Йорк. Година не могли да си намерят работа и решили да се разделят. - Нека след една година се срещнем пред хотел Континентал. - предложил Гарабед. - Може поотделно да ни провърви! След една година Гарабед се свивал опърпан пред хотела, когато от една лимузина слязъл Киркор, подхванал своя приятел и го завел в ресторанта. Похапнали и вече към края на вечерята Гарабед попитал: - Виждам, че си успял! Кажи как! - Много просто - измислих едно кремче! - Какво кремче, бе приятелю? - Намажеш член, мирише на банан! Много се търси! А, сега си тръгвам, че съм много зает. А, догодина - ако искаш пак да се срещнем тук! Разделили се, минало още една година, пристига с лимузината си Киркор, а Гарабед - елегантен и блестящ го кани в ресторанта. Още на аперитива Киркор казва: - Май си успял повече и от мен, приятелю? - Ти ми даде идеята! И аз измислих кремче! Страхотна идея! Намажеш банан - мирише на член! Избиват се на пазара!
Господи, имам проблем!
- Какво има, Ева?
- Много съм ти благодарна за всичките блага, които си ми дал, но въпреки това не съм щастлива.
- Защо?
- Самотна съм, Господи.
- Добре, Ева, в такъв случай ще ти създам мъж.
- Мъж? Какво е това?
- Създание, изтъкано от противоречия - той ще лъже, ще мами, ще бъде високомерен и горд. Но ще бъде и много силен, бърз и ще ловува за теб. Ще задоволява твоите физически нужди, но ще се държи много детски, наивно и глуповато, така че винаги ще има нужда от съветите ти.
- Звучи добре - казала радостно Ева - но къде е уловката?
- Ами, ще го създам при едно условие.
- Да?
- Както казах, той ще е много горд и самовлюбен, затова нека го оставим да си мисли, че той е създаден пръв. Това ще бъде нашата малка тайна... казвам ти го като жена на жена...