Big Brother по цигански:

Първи ден: Голям купон по случай, че сите роми заедно са събрали 12 души, които не са роднини помежду си. Освен това са сами в цял апартамент от 300 квадрата. Йедене и пиене на корем, докато е още чистичко.

Втори ден: Оказва се, че съквартирантите не са 12, ами 36 човека, защото всеки е донесъл в куфара си по двама свои роднини.

Трети ден: Водата в джакузито е газирана, ама става за пиене. Съквартирантите са недоволни, защото в изповедалнята няма тоалетна хартия, а пликовете от мисиите много драскат.

Четвърти ден: Нонстоп с*кс, понеже няма друго за правене.

Първа елиминация: Сериозен проблем, понеже са номинирани Манго, Хасан и Айше, а така се казват 28 души от всичките 36. В крайна сметка доброволно си тръгват по трима от всяка група. След тяхното заминаване къщата мистериозно остава без одеала, батерии за чешмите, мокет, помпа на джакузито и дръжки на вратите.

Втори месец: Досега няма успешно завършена мисия, понеже още на първите елиминации са изхвърлили оня Хасан, дето е учил първи клас и след това няма кой да чете условията. В крайна сметка съквартирантите са с около 200 процента на минус от бюджета. Няма за ядене, изпушили са храстите, в боклука също няма нищо, бубите също са изядени, а в крайна сметка спира токът, защото някой е прибрал жиците. Пак е време за нонстоп с*кс.

Три месеца след края на шоуто: Телевизията е фалирала, програмата е закрита, но никой не се е сетил да изведе съквартирантите.
Биг брадър: - Изневерявала ли си на Дани повече от 1 път, докато бяхте заедно? Александра Богданска (без да се замисля): - Да. ББ: - Изневерявала ли си му повече от 5 пъти? АБ (замисля се леко, но не много): - Да. ББ: - Изневерявала ли си му повече от 10 пъти? АБ мълчи 2 минути. Е са си е*е мамата. В очите и се чете нечовешко напрежение и трудност. Брои внимателно, да не пропусне някой и да я хване детектора на лъжата. Съквартирантите са в ступор. Алфредо Торес проговаря български от напрежение. От съседната къща в Нови Хан, баба Гица се провиква мощно: - Ууруспио ниеднааааа! Дедо Гошо примлясква жадно, боцкайки туршийката и се изпуска на глас: - Еее таа само аз не съм я минал! Целият свят е вперил очи в телевизора. Напрежението се реже с нож. Цецо Боклука спира за малко да бие мис Тигрова и увеличава звука в трепетно очакване. Майки са готови да се откажат от децата си, бащите да зарежат всичките си любовници. Баба спира да храни внуче, Бойко Борисов да говори глупости. Ким Чен УН е сложил палец на червеното копче, генерал Радев гледа умно за пръв път в живота си. Валери Симеонов всеки момент ще спре да бъде тъп. И точно в този момент АБ отронва: - Не. ББ: - Обичаш ли го? АБ: - Да. ББ: - Ще се омъжиш ли за него? АБ: - Да. Край. Светът оцеля и този път. Всичко се връща в нормалния си ритъм на живот.
Звъни ми вчера жиесема. Дигам - Гарвана.
- Здрасти, Пуяк!
- Здрасти, Гарван!
- Кво правиш? - пита Гарвана.
- Вечерам - викам.
- Ти хубаво вечераш - вика Гарвана - обаче скиваш ли кво става?
- Кво? - питам.
- Ми Петела - вика той - дал фира!
- Айде, бе! - викам. - Кога?
- Снощи - вика Гарвана. - Пробили му дупка, докато си паркирал баварецо!
- Ц-ц-ц! - викам. - Бог да го прости! Ми разправях му аз да си нема работа с шиптъри, ама като не слуша.
- Не е въпроса в шиптърите - вика Гарвана. - Птичи грип!
- Къв птичи грип? - питам.
- Бе ти вестници не четеш ли?! - пита Гарвана.
- Отбегвам - викам. - Като четем вестници, ме боли главата.
- А телевизия не гледаш ли?
- Гледам! Биг брадър. И понекога Слави.
- Ле-ле, Пуяк, колко си тъп! - вика Гарвана. - Ей така и ти ше дадеш фира от глупост! Бе има птичи грип, бе! Епидемия! Преди три дена гръмнаха Щрауса и Врабчето! Миналата неделя заклаха Бухала! А снощи си отишъл и Петела! Обаче заедно с него и гаджето му! Новото! Чайката! Вдеваш ли вече?
Аз, както вечерах, от един път спрех да вечерам.
- Искаш да кажеш...
- Точно това искам да кажа! - вика Гарвана. - Епидемия, Пуяк! Птичи грип! Мори ни един по един!
- Може - викам - да е случайно...
- Бе как случайно, бе! - зе да се нерви Гарвана. - Помниш ли кога взривиха Бизона и Говедото?
- Помня - викам. - Преди две години!
- А, така! А помниш ли тогава каква епидемия имаше?
- Това не помним!
- Тогава, Пуяк, имаше епидемия от луда крава! И освен Бизона и Говедото, тогава си заминаха и Телето, и Бивола, и Еленчето! Абе епидемия ти казвам, бе!
Онемех! Прав е Гарвана! А той продължава:
- А кога катастрофираха Кучето и Лисицата? Преди пет години! Тогава па имаше епидемия от бяс! Сега сфащаш ли?
Сфанах! И се укостих! Басссимамата!
- И сега кво, Гарван? - питам.
- Сега - вика Гарвана - друг изход не виждам, освен да си смениме прекорите... Да се кръстиме нещо... Кютука... Железото... Или Бетона... Иначе - лошо! Де да знам! Айде, мисли, Пуяк, мисли!
И затвори жиесема.
А аз седим и мислим. Как да си сменим прекора?! Името и егенето съм си ги сменял по три пъти. Обаче там - лесно! Кихнеш седем-осемстотин евро, максимум хиляда и готово! А това е прекор! Сички ме знаят така - Пуяка! Ни съдия може да ти го смени, ни птичи грип...