По времето на соца пращат мъж в командировка. Настаняват го в обща стая, а там още няколко човека. Те вече пият, пушат, разказват политически вицове. Нашият човек изобщо не може да заспи. Излиза в коридора, а там минава камериерка.
- Как се казвате?
- Петя.
- Петя, явно няма да може да се спи, ето ви пари, моля Ви донесете ми едно кафе.
Влиза вътре и каза:
- Момчета, стига толкова вече. Пияни сте, опушихте всичко, политически вицове разказвате..
Те му теглили една майна. Махнал човека с ръка, навел се към контакта и казал:
- Другарю майор, явно няма да се спи, нека Петя ми донесе едно кафе.
След малко влиза камериерката с кафето, всички се опулват, спират да пият и веднага си лягат. На сутринта се събужда, в стаята няма никой, всичко почистено, камериерката му носи кафе.
- Къде са всички?
- О, още нощес ги прибраха!
- А мен?
- Вас ви оставиха! Шегата за кафето много се хареса на другаря майор
Пътувам за морето с нощния влак, в кушет вагона. Сам съм в купето. Сам... та чак тъпо сам. Излязох в коридора да се поразсея и... На съседния прозорец - кацнало едно... врабче! Гледа ме упорито-закачливо. Едно такова, хубавичко... Отворих пред мен, пак поглеждам, пак ме гледа. И вее коси на вятъра.
- Не ти се спи, а? - подхвърля ми тя.
- Да поиграем на "ку-ку"?! Ако не те е страх, де?
Мен малко ми трябва, ама така, отдалече, да не уплаша врабчето:
- А как се играе?
- Лесно! Да влезем в купето, ще ти покажа! - и ми намигна.
Е, това намигване ми подпали сърмите. Но се държа на положение.
- Дадено! - рекох ѝ.
Влязохме. Тя пази дистанция. Да видим докога...
- Първо - казва - ти си затвори очите, и ще ги отвориш, щом кажа "Ку-куу!"
Затворих ги, след малко чух "Ку-куу!" И... очите ми изскокнаха!
Тя бе напълно гола! О, небеса! По-гола няма накъде. А аз я зяпам като... Като диабетик вафла я зяпам. Шоколадова. И все така ми се усмихва...
- А сегааа аз затварям очи - пое пак тя инициативата - и като кажеш "Ку-куу", ще ги отворя!
Минута още се втрещих, докато думите ѝ отново ме дръннат в китарата, и за пет секунди се бях съблякъл.
- Ку-кууу!
- Ооо, чудесно! - каза тя.
- Твой ред е. Затвори очи, ще те приближаа, но не ги отваряй, докато не кажа "Ку-кууу!"
Затворих ги... Влакът потропва. А чайникът кипна! Фантазии се запрескачаха. Присвих устни в очакване... Нищо! Не каза ли "Ку-куу?" Ослушвам се - пак нищо!
- Хеей, каза ли "Ку-куу?"
Отговори ми влакът! Облещих очи - никой!!! Ни момиче, нито дрехи, ни панталон, ни портфейл... Ни кой! И в коридора. Мамммм... Е, поне чаршаф има. Увих се, слязох на гарата, а там на перона - още двама по чаршафи! Единият ми вика:
- Как е, колега? И ти ли игра на "Ку-Ку?"
Сподели
Харесай Kvo.bg във Facebook