Как Свети Онуфрий е станал светия:
Дядо Боже и Дяволът си цокат бира, усукват спагетки горе на небето и гледат какво става на земята. А, там Онуфрий предан на Господа до дупка, отшелничи в една пещера. И грам не съгрешава, ама грам!
Дядо Боже разчустван се хвали на Дявола:
- Погледни го, бе! За нищо не света няма да ми изневери!
А, Дявола:
- Ти си мислиш. За три дни ще го накарам да съгреши. Ха на бас!
Сключили баса (историята мълчи за залога) и на другия ден в два часа следобед, в най - голямата жега пред пещерата на Онуфрий се появява чаша с Пилзен - леко запотена. Обаче Онуфрий се прекръства и със силно трепереща ръка хваща чашата и я изсипва на земята.
На другия ден Дявола става рано сутринта и собственоръчно опича агне. Отново обаче Онуфрий е на висота и вместо да похапне крехко агнешко го раздава на бедните...
Ядосал се Дявола и на третия ден се престорил на неотразимо красива, неземно-нежна, свенливо-перверзна млада жена.
И тоя път Онуфрий не издържал и му го отпрал (изотзад).
Веднага след това Дявола отърчал при Бога и какво да види - Господ много доволен се смее и дъх не може да си поеме, а като се освестил казал:
- Аз тоя Онуфрий ще го направя светия!
- Защо бе, нали съгреши? - попитал Дявола.
- Е, как да не го направя? Аз тебе цял живот те дебна да те е*на, а Онуфрий за три дни успя!
Спорят двама братя, кой е по-добър любовник. Разликата помежду им била 10 години. По-старият твърдял, че е по-добър, младият също и решили да направят тест. Имало в махалата им две сестри и те с голяма разлика в годините. Поканили ги те и им обяснили залога. Големият брат с каката в едната стая, а малкият със сестрата в друга стая.
За да се разбере кой по - добре чука, вързали по един чан на големият пръст на краката на жените.
И се започнало едно надпяване на чановете. От стаята на по - старите се чувало едно ритмично - дрън, дрън, дрън и така без спиране. От стаята на младите се чувало:
- Дрън, дрън, дрън и няколко минутна пауза. После пак - дрън, дрън, дрън и пак пауза. Ситуацията се повторила още няколко пъти (при младите) и чана спрял да звъни. От стаята на по - старите не спирало да се чува това ритмично - дрън, дрън, дрън без да спира. Младите слушали, слушали и решили да отидат и да видят аджеба к'во става. Отворили леко вратата и гледат, баткото отгоре клати и не спира. Малката сестра гледала, гледала па рекла:
- Ех, како твоят още дрънка.
А пък каката се понавдигнала и казала:
- Той кака дрънка, ама още е отвънка.