Късно вечерта операторката на спешни случаи 112 вдигнала слушалката след позвъняване, но последвало мълчание. Като се опасявала за най-лошото, жената звъннала на изписания номер. Обадило се малко момиченце, което отговорило шепнешком.
Момиченцето (едва доловимо):
- Ало?
Операторът:
- Здравей, момиченце. Ти ли позвъня на 112?
Момиченцето (едва доловимо):
- Не!
Операторът:
- Добре тогава, майка ти в къщи ли е?
Момиченцето (едва доловимо):
- Да.
Операторът:
- Мога ли да говоря с нея?
Момиченцето (едва доловимо):
- Не.
Операторът:
- Защо не?
Момиченцето (едва доловимо):
- Защото е заета!
Операторът:
- О добре. Баща ти в къщи ли е?
Момиченцето (едва доловимо):
- Да.
Операторът:
- Добре, мога ли да разговарям с него?
Момиченцето (едва доловимо):
- Не.
Операторът:
- Защо, за Бога, да не мога?
Момиченцето (едва доловимо):
- Защото и той е зает!
Операторът:
- О, Боже! Какво прави?
Момиченцето (едва доловимо):
- Говори с полицията.
Операторът:
- Значи там има полиция?
Момиченцето (едва доловимо):
- Да.
Операторът:
- Мога ли да говоря с някой от полицаите?
Момиченцето (едва доловимо):
- Не!
Операторът:
- Защо не?
Момиченцето (едва доловимо):
- Защото те наистина са заети.
Операторът:
- Добре, а какво прави майка ти?
Момиченцето (едва доловимо):
- Говори с пожарникарите.
Операторът:
- Тогава мога ли да говоря с някой от тях?
Момиченцето (едва доловимо):
- Не.
Операторът:
- Добре, за Бога, защо?
Момиченцето (едва доловимо):
- Защото и те също са заети.
Операторът:
- С какво толкова са заети всички хора във вас?
Момиченцето (едва доловимо):
- Търсят ме!