В едно село назначили нов пощальон. Бившият титуляр, който излизал в пенсия го посъветвал:
- Чуй ме добре, момче! Навсякъде тук хората са сърдечни и дружелюбни. Обаче, край старото гробище има една порутена колиба. Там живее зъл магьосник! Не ходи там никога, ама никога!
И така, новият пощальон започнал работа. Трудовото му ежедневие минавало без никакви проблеми! Ала не щеш ли, един прекрасен ден пристигнало странно писмо. Адресът на плика гласял:
"Порутената колиба край старото гробище.
Получател: Злия магьосник"
Отначало раздавачът изпаднал в шок! Но после, професионалната чест взела връх. Решил, че е длъжен да достави писмото, ако ще - получателят да е самия Сатана!
И ето, че се отзовал на въпросния адрес. Градината пред колибата тънела в бурени.
Кой знае откъде се чували някакви странни звуци. И служителят изпитал неловкото усещане, че някой скришом го наблюдава внимателно! Облян от студена пот, той се приближил до вратата на колибата. Изведнъж, сякаш от не*итието пред него се появило едно огромно черно куче. И казало с човешки глас:
- Няма смисъл да чукаш! Моят Велик Господар не си е у дома!
Пощальонът изпищял от ужас, изпуснал писмата на земята и се хванал за сърцето! След като прекарал една минута в прединфарктно състояние, той едва промълвил:
- Що за куче си ти, за Бога?! Не можеш ли да лаеш?
Песът отвърнал небрежно:
- А, защо?... Мога! Ама - не исках да те изплаша!
Свещеник, протестантски проповедник и равин решили да установят кой е най-добър в работата си. Всеки един от тях трябвало да отиде в гората, да намири мечка и да се опита да я убеди да приеме неговата вяра.
След време се събрали отново. Свещеникът започнал:
- Когато намерих мечката, прочетох и от Катехизиса и я поръсих със светена вода. Следващата седмица ще бъде нейното първо причастие.
- Много си бавен колега - казал протестантски проповедник - Аз намерих мечка край потока, тъкмо беше хванала една риба. Проповядвах и божието свято слово. Мечката беше толкова впечатлена, пусна рибата и застана като хипнотизирана. Позволи ми да я кръстя на място.
И двамата погледнали надолу към равина, който лежал на количка и цялото му тяло било гипсирано и обвито с бинтове.
- Сега като размишлявам върху станалото - казал равина с измъчен глас - може би не трябваше да започвам с обрязване?
Как Свети Онуфрий е станал светия:
Дядо Боже и Дяволът си цокат бира, усукват спагетки горе на небето и гледат какво става на земята. А, там Онуфрий предан на Господа до дупка, отшелничи в една пещера. И грам не съгрешава, ама грам!
Дядо Боже разчустван се хвали на Дявола:
- Погледни го, бе! За нищо не света няма да ми изневери!
А, Дявола:
- Ти си мислиш. За три дни ще го накарам да съгреши. Ха на бас!
Сключили баса (историята мълчи за залога) и на другия ден в два часа следобед, в най - голямата жега пред пещерата на Онуфрий се появява чаша с Пилзен - леко запотена. Обаче Онуфрий се прекръства и със силно трепереща ръка хваща чашата и я изсипва на земята.
На другия ден Дявола става рано сутринта и собственоръчно опича агне. Отново обаче Онуфрий е на висота и вместо да похапне крехко агнешко го раздава на бедните...
Ядосал се Дявола и на третия ден се престорил на неотразимо красива, неземно-нежна, свенливо-перверзна млада жена.
И тоя път Онуфрий не издържал и му го отпрал (изотзад).
Веднага след това Дявола отърчал при Бога и какво да види - Господ много доволен се смее и дъх не може да си поеме, а като се освестил казал:
- Аз тоя Онуфрий ще го направя светия!
- Защо бе, нали съгреши? - попитал Дявола.
- Е, как да не го направя? Аз тебе цял живот те дебна да те е*на, а Онуфрий за три дни успя!