Двамина джихадисти пристигнали у нас тия дни, решени да се превърнат в оръжие на Аллах и да раздадат справедливо възмездие. Обаче...
Кацнали, а после висели осем часа на летището, щото им няма багажа. Авиокомпанията не поемала отговорност за изгубен багаж, размотавали ги по гишетата, накрая един служител им предложил да се върнат на другия ден, може пък нещо... Наели такси за хотела. Останали с впечатление, че летището е много далече от София, щото бакшишът използвал тъмнината и час и половина ги размотавал из Младост, Дружба и гара Искър. Накрая излязъл на околовръстното, взел сменника си, после двамата изкарали от таксито, пребили и ограбили набожните чужденци. Успели да се доберат в хотела чак на другата сутрин, чужденците си направили он лайн резервации за полет на България ер. Пъкленият им план бил да отвлекат самолета и да го взривят в мола на Черни връх. Първо се отбили в чейндж бюро и сменили долари за чисто нови български хилядолевки. Взели рент а кар, но висели близо два часа в софийските задръствания. После нетърпеливо изчакали да пуснат движението след протест на съюза на цветарите и санитарките, а след това чакали още час, щото се прибирал председателят на Народното събрание от Брюксел. После чакали, щото имало мач на националния стадион. Ултраси, като ги видели, почнали да им викат "цигани" и ги набили. Пристигнали на летището, след като самолетът им вече бил излетял. Багажът им все още го нямало. Платили рент а кар-а с хилядолевка. Набили ги и извикали полиция. Полицаите им взели последните долари и им казали да не им се мяркат повече пред очите. Отишли на Терминал 2 и пак направили резервация за полет. Изкарали нощта на пейките, за да чуят на развиделяване, че има мъгла и полетите са отложени. После, че няма да има полети. Багажът им го нямало. Спогледали се и хванали първия автобус за турската граница... а там ги чакал Динко.
С нея се запознахме пред входа на блока. Точно тогава бях в депресия. И как да не си в депресия когато ставаш свидетел на с*кса, който твоята неповторима, (и вече бивша) прави с един от вход Г? Седях и се опитвах да събера мислите си. Да не мисля за случилото се, но то бе непрекъснато пред очите ми... Изведнъж я виждам! Гъсти дълги коси, приятен аромат... Спира се и ме гледа. Говори ми нещо, което в този момент не мога да осмисля. Има нежен и много приятен глас. Накратко, взе ме със себе си. Съгласих се, какво да направя? Отидохме в апартамента и. Типично жилище на самотна госпожица - всичко е чисто и подредено. Жилище в което се чувстваш уютно. Предложи ми котлети. Боже, колко време не бях опитвал домашно приготвена храна! Сутринта ми стана зле, не знам защо. Не мога да стана, сякаш всичките ми кости са натрошени. Заведе ме на лекар. Последното, което помня е инжекцията която ми поставя доктора. Събудих се в нейния апартамент, усещах се странно слаб и отпуснат. Шокът ме връхлетя, когато отидох до тоалетната - нямах яйца! Не разбирам от медицина и от какво точно ме лекува докторът, но къде са ми т*шаците!? Каква е тази ш*бана история? Започнах да крещя и не можех да спра, прегракнах. А ужасът не ме напускаше. Какво е направила с мен тази мацка? Толкова несправедливо... Крещях така, че накрая госпожицата ме изгони. Да гори в Ада дано! Седя пред входа в още по тежка депресия. Животът няма смисъл... Мразя, мразя котлети!
Котаракът Венци 5 годишен...