Баба Яга се приготвила за ежемесечния сбор със посестримите, яхнала метлата и полетяла. Тъкмо преполовила пътя, когато излязъл неочаквано силен страничен вятър и я завъртял из въздуха като вейка. Тя храбро се заборила с вятъра, когато ПРАС и единият опашен стабилизатор се откъснал. Изгубила контрол над машината, Баба Яга се приготвила за аварийно кацане. Легнала плътно върху метлата и започнала да се псува за отказа си да и монтира парашут. След няколко секунди се разбила върху някакви клони и загубила съзнание. След като се свестила, установила че е вързана за някакво дърво, а около нея щъкали стотици джуджета:
– Ааа, виждам че си се събудила – обърнало се към нея едно белобрадо джудже – имахме събрание и решихме да те изядем.
– Да ме ядете! – възкликнала Баба Яга.
– Не виждате ли колко съм кльощава, само жили и дърто месо – по-скоро да се отровите...
Пак направили събрание:
– Щом не ставаш за ядене, решихме да те е*ем.
– Стига бе, вие слепи ли сте!!! Не виждате ли колко съм грозна – не може сериозно да го искате...
Огледали я джуджетата:
– Добре, щом не ставаш ни за ядене, ни за е*ане, кво да те правим тогава?
– Ще ви кажа. Освободете ме, донесете ми дисагите от мястото на катастрофата и ще ви подаря еликсир, от който ще бъдете все щастливи и доволни...
Събрали се пак джуджетата, помислили пък отишли за дисагите:
– Ето – Баба Яга извадила една петлитрова туба – по три капки на ден и всичко ще ви изглежда прекрасно...
Пробвало белобрадото джудже. Първо се закашляло, сълзи му потекли от очите, но в следващия момент вече танцувало и се смеело щастливо.
Закуцукала Баба Яга изпроводена от доволните джуджета. Щом се разделили, извадила айфона:
– Ало, бабо, ти ли си? Дантела е на телефона. Къде се губиш, купона е вече в разгара си... Да не ти се е случило нещо?
– Дали ми се е случило! – прогърмял гласът на Баба Яга – нищо особено, само малко катастрофирах и дали каското ще ми покрие щетите не знам, попаднах в плен на едни ненормални джуджета, изгубих си чизмите на Elizabetta Franchi и си скъсах дантелената рокля на Gucci. И дори това не е най-страшното... Наложи се да дам на тия дребни нищожества отлежалата кайсиева, дето я носех за купона... Така че дигай си дебелия г*з от там, проследи джи пи ес–а ми и идвай да ме вземеш!
Крал Артур бил пленен в една битка и враговете му казали:
- Има само един начин да избегнеш смъртта, която те очаква. Трябва да отговориш на един въпрос. Но той е изключително труден. За сметка на това ще имаш цяла година да намериш отговора. Сега ще те пуснем, а ти ни дай своята рицарска дума, че ако не откриеш отговора, ще се върнеш, за да бъдеш посечен. И така, въпросът е "Какво най-много искат жените?"
Върнал се крал Артур в своето кралство, разпитал всички жени там, но никоя не успяла да му даде смислен отговор.
Вече се бил отчаял, когато един старец го посъветвал:
- Иди в старата гора, потърси вещицата, която живее там. Тя знае отговора, но и цената, която ще поиска е изключително висока.
Крал Артур отишъл при вещицата и тя му казала:
- Да, зная отговора, но ако искаш и ти да го научиш, ще трябва да се ожениш за мен.
Погледнал Артур ужасната вещица, гърбава, мръсна, дрипава и само с един зъб в устата и рекъл:
- Не, по-добре да умра.
Но всички рицари от кръглата маса го замолили да се съгласи, защото иначе кралството ще загине.
Отстъпил крал Артур на молбите, съгласил се и вещицата му открила отговора:
- Жените - казала му тя - най-много от всичко искат сами да управляват живота си и да не им се пречи на свободата.
Това бил верният отговор и Артур спасил живота си, но трябвало да плати ужасната цена. На сватбата редом с блестящия рицар се мъдрела вещицата, която воняла нетърпимо, оригвала се и лапала с ръце от изисканите блюда. Но кралят бил истински рицар и нито веднъж не показал, че това му е неприятно. Настъпила първата брачна нощ, но когато Артур влязъл в спалнята, неочаквано видял в леглото прекрасна млада девойка, а от вещицата нямало и следа.
- Какво става тук? - попитал Артур.
А девойката отговорила:
- Задето се ожени за мен и ме търпя на сватбата, ще ти направя подарък - половината денонощие ще бъда вещица, а половината - девойка. Остава ти да избереш кога да съм вещица - през деня или през нощта?
Замислил се Артур - какво да избере? Да го виждат през деня редом с прекрасна девойка, а през нощта да трябва да спи с вещица, или обратното? След това казал:
- Ти сама избери кога каква да бъдеш.
Усмихнала се девойката и рекла:
- Защото зачиташ волята ми и прояви уважение към мен - през цялото време ще бъда девойка.
И така те заживели щастливо до дълбоки старини.
Поука: Няма значение каква е жената - умна или глупава, стара или млада, грозна или красива. В душата си тя винаги е вещица!!!