Днешни дни. Панелен блок някъде в Люлин 11. 22:35 вечерта. Бай Гьорги, пенсионер, работещ на 3 места се прибираше. Отвори вратата на входа след като 20-тина секунди в тъмното се опитваше да налучка чипа на датчика и псуваше домоуправителя, който на всяко събрание вдигаше таксата за вход с по 1 лев, ама една крушка на входа не може да сложи, вече 3-ти месец. Пред него седеше стройно девойче, краката все едно започваха от врата, стегнати ц*ци, не много големи, ама не е като да нямаше. Дълга черна коса, мигли оформени като котешки. Девойчето се обърна към Бай Гьорги.
- Деденце, да имаш да ми дадеш 50 лв че си забравих портфейла вкъщи, а ме чакат?
Бай Гьорги сбръщи вежди и бръкна в джоба, докато си мрънкаше под носа.
- Ех Иване, Иване, кво убаво момче беше, за адвокатин учи, за доктор учи, в чужбина учи, с награди завършва... глей на кво си се направил...