- Добро утро, ученици, има ли отсъстващи? Няма, а... значи, отсъстващите ги няма, къде са Райко и Мариян, а Славчо къде е, дядо му ли починал, пак ли бе, колко дядовци има това момче?! Мимо, не щракай с писалката, изнервяш ме, Петре, махни си главата от прозореца, у вас ако искаш и в хладилника си я завирай, там си хващай менингит, не се ръчкайте с Калин! Митко, к'во ти е бе, мойто момче, 'що мижиш като плъх в трици? Не виждаш, викаш, ами като не си си измил очите тая сутрин... А, ето ги и Тамара и Елза, къде скитате бе момичета? Мойто куче така скита, скита и му се случи една случка...
- Каква бе, господине?
- Окучи се, айде сядайте, къде са ви чантите, ти Румене пак ли нямаш писалка? Вземи тая на Мима, тя по-добре да няма, много си разсеяна, мойто момиче, тая функция не се пише „котана” а „котангенс”, Младене, слез оттам да не разбереш бързо разликата между треперя и трептя, Даринке, вдигни я тая глава, не сме толкова страшни, я по-добре излез на дъската, да видиш, че и там страшно няма, я по-добре не излизай, че с това темпо... кой е дежурен тука, кой е ръпал тая гъба, толкова ли няма какво да ядете?! Боряно, я отвори на втора страница, прочети какво пише там, що не можеш да прочетеш, забравила си буквите, а, нямате книги у вас, е, поне обелката от салама си прочитай, като го изядеш...
УЧИТЕЛСКИ бисери:
- Георги, моето момче, гледай ме внимателно, ако искаш да разбереш поне нещичко за маймуните!
- Сега се смеете вие, смея се и аз, но на края на срока ще си разменим ролите!
- Ти, ти и топката, и тримата при директора.
- Ще изгоня всички и ще работя с останалите.
- Изплюй дъвката в кошчето, да не я изплюя аз!
- Тук е написано черно на бяло със зелено.
- Имам да казвам нещо на някои от вас, но първо ще го кажа на всички.
- Това съчинение е написано с левия крак, и то с мазола!
- Отдавна съм установила, че ви липсват първите седем години, а на някои от вас и повече, така че няма нужда да ме убеждавате в това!
- Счупеното имущество се удвоява в троен размер...
- Внимавай, че си вързал три пъти и цъфнал четири пъти по френски език!
- Нито едно природно явление не може да ме спре да ви напиша отсъствията!
- Конят, освен всичко друго, е и средство за удоволствие...
- Да направим квадратен чертеж с известна правоъгълност...
- Ученици, начертайте окръжност с формата на кръг!
- През 1742 година, както си спомняте...
- Цял час чукам ли чукам, а вие - нито "Ах!", нито "Ох!"!
- Да знаете! На парченца ще ви нарежа, в бурканчета ще ви затворя! И всичко това от любов към вас.
- Когато часовникът удари 13 пъти, не само че последният е грешен, но и поражда съмнение в останалите дванайсет...
- Не ме гледайте какво говоря! Следете мисълта ми там, където я има.
- Има отсъстващи - виждам ги!
- Ученикът с дъвката - в коша!
- Говорете си наум, че притеснявате изпитваните!
- Браво бе! Вие много учите! Вчера влизам в едната стая - двама четат, двама спят, влизам после в другата - точно обратното.
- Казала съм: като се прозяваш, да си затваряш устата.
- В българската възрожденска къща е имало три вида стаи - големи, малки и двор.
- Ако Йовков беше жив, щеше да се обърне в гроба.
- Подчертайте с кръгче!
- Последните два чина да излизат моментално, утре да си доведат и родителите!
- Какво ми се мъкнете на тумби един по един?!
- Ами така е като с едното ухо слушате, а с другото приказвате.
- По коя тема ще говориш, Петко? Забележи, че само на теб давам избор по какво да те скъсам!
- Ученици, тъй като утре е събота и неделя...
- Деца, много сте ми умнички, ама що тъй простейте, бе келеши.
- Погледни се на какво приличаш! Панталонът ти смачкан, обувките - мръсни, не си се обръснал. Все едно си петгодишен...
Иванчо, казва учителката, престани да цъкаш с тази химикалка!
- Мъчи ме един въпрос! - замислено казва Иванчо.
- Какъв въпрос? - пита учителката.
- Химикалка нали е от женски род? - пита Иванчо.
- Да! - казва учителката.
- А пълнител нали е от мъжки род?
- Да! - казва учителката.
- Е, тогава като цъкам, защо не се раждат малки химикалчета?
Учителката се замислила, но нищо не ѝ дошло на акъла и ядосано казала.
- Питай баща си, като се прибереш.
Прибрал се Иванчо и веднага попитал баща си. Замислил се и той, и след малко казал.
- Я бягай да питаш майка си, тя ги разбира тия работи.
Отишъл Иванчо при майка си и я попитал същото. Тя го погледнала замислено и казала.
- Я не ме занимавай с глупости.
Излязъл Иванчо на улицата седнал на тротоара и продължил да цъка с химикалката и да си приказва на глас. Минал един полицай, спрял пред него и строго го погледнал.
- Какво си приказваш, бе момче? И какво ми цъкаш с тази химикалка?
Погледнал го Иванчо и му казал какво го гложди.
- Вие сте умен човек г-н полицай, няма как да не знаете защо е така?
Поласкан от думите му, полицая взел химикалката, повъртял я замислено в ръце и я отворил. Извадил пълнителя, разгледал го, а от него изпаднала пружинката.
- Ами ето! - казал полицаят.
- Всичко е ясно. Има спирала!
И така... дойде новата учебна година. И се почва пак:
- Ставай, ставай ти казвам за шести път. Снощи да не си зяпал филми до среднощ... Не тези чорапи, вземи си чисти! Тези си ги остави за ароматизатори. Тая раница сега ли се събира? Айде яж по-бързо, не лимкай като болно коте! Изми ли се вече? Айде, че закъсняваме! И внимавай какви ги вършиш в училище. Да не ми звъннат пак да те хвалят! За разнообразие виж там тия учители какво говорят. Да не питам пак "Кой ще ти подписва патките?" И да не си харчиш парите за боклуци. Ще ти спра джобните, момченце!!! И си вдигай ченето, когато зяпаш момичетата. А телефона да излиза на светло само когато АЗ ти звъня! Ясно!? И помни - Училището няма табела "Място, където можете да правите каквото си искате!" А мисли му, ако ми лъхнеш на цигари. Такъв ще ти отвъртя, че и Истамбулската конвенция няма да те отърве! Айде, чао сега и Умната!!!
Сподели
Харесай Kvo.bg във Facebook