По времето на соца, в един голям завод директора застанал до прозореца в кабинета си и гледа на вън. Гледа големия паркинг пълен с коли. Само Москвичи и Лади и един Мерцедес. Вика веднага първия заместник и пита:
- На кого е този Мерцедес?
- На бай Иван пазача.
- Веднага да дойде при мен!!!
Влиза бай Иван и директора пита:
- Ти си пазач, а от къде имаш пари за Мерцедес?
- Ами шефе постоянно се обзалагам за различни неща и печеля.
- Ама как?
- Ами например с тебе ще се обзаложа на 500 лв., че до една седмица на г*за ти ще има татуировка.
- Да бе да!?
- Да се обзаложим.
Директора помислил и се съгласил. Уговорили се след седмица в 10:00 ч. да проверят. Цяла седмица директорът стоял в кабинета си заключен да не би някой да влезе и да му направи татуировка, още повече докато спи.
След седмица в уречения час идва бай Иван. Директорът смъква гащите и победоносно казва:
- Виждаш ли, нищо няма...
Бай Иван спокойно отговаря:
- Аз съм възрастен и малко недовиждам, може ли да застанеш до прозореца на по светло да видя добре.
Директорът се надупил до прозореца и бай Иван казва:
- Дааа няма нищо печелиш 500 лв, но погледни през прозореца. Всички работници са на паркинга и със всеки съм се обзаложил на по 100 лв., че днес в 10:00 ч. директорът ще си покаже г*за на прозореца...
Сутрин в препълнен автобус, млада жена говори по телефона:
- Уф, Миче, пък да знаеш какво стана снощи... Нали щяхме да сме на банкет на фирмата, ама шефа го отложи за другата седмица.Та прибирам се вкъщи и гледам в антрето чуждо палто. Влизам значи тихичко, надниквам в спалнята и ужас, Миче, ужас! Моя серсемин натиснал някаква пачавра, представяш ли си! А, ми аз к'во да направя - отивам тихичко до кухнята, отварям шкафа, вадя... Оооо, Миче моята спирка, трябва да слизам. Хайде довечера в пет и половина, като се прибирам ще ти звънна да ти доразкажа!
Вечерта, пет и половина. Въпросната дама се качва в автобуса и изпитва усещане за дежа-вю. Същите хора, на същите места като от сутринта. Тъкмо преди да се затворят вратите, в автобуса нахълтва някакъв мъж и задъхано крещи:
- К'во стана? Изпуснах ли нещо? Оная обади ли се на Мичето?