Червената Шапчица, кьоркютук пияна се търкаля в полето. До нея пасе една крава. Гледа кравата, колко и е лошо на Червената Шапчица, колко и е гадно, станоло и жал, приближила се и шепне: - Бедна Червена Шапчице, виждам лошо ти е, да ти дам малко прясно мляко да си пийнеш! Приближила се кравата и сложила вимето си в устата на Червената Шапчица, а тя се провиква: - Момчета, момчета, по един, моля ви, по един...
Червената Шапчица си ходела из гората.
Срещнал я Кумчо Вълчо и учтиво я поздравил:
- Здравей, пу*ко заспала!
- Кумчо Вълчо, аз съм Червената Шапчица, не съм пу*ка заспала, не ме ли позна?
Кумчо Вълчо, нищо не казал и я подминал. След някой друг ден отново се срещнали. Кумчо Вълчо отново я поздравил:
- Здравей, пу*ко заспала!
- Ама Кумчо Вълчо, аз съм Червената Шапчица, не съм пу*ка заспала, не ме бъркай!
След още няколко дни отново се срещнали в гората . За пореден път Кумчо Вълчо я поздравил все така любезно:
- Здравей, пу*ко заспала!
- Ама Кумчо Вълчо, разбери, аз не съм пу*ка заспала , ами Червената Шапчица!
- А като си Червената Шапчица, къде ти е червената шапчица?
- Брей, че съм пу*ка заспала, плеснала се по челото червената шапчица и хукнала към къщи за червената шапчица.
Разбойници хващат Червената шапчица.
- Окей, сладурано! Даваме ти шанс - питам те гатанка. Ако отговориш
правилно - пускаме те. Ако ли не - ще те оправим всичките поред!
- Ами питайте!
- Добре! Мъничко, червеничко, яде се. Що е то?
- Въглища! - без да се замисля казва Червената шапчица.
- Ха-ха! Добре! Хайде, момчета!
Четири часа групов с*кс. Запотен и доволен, главатарят пита пак.
- Окей! Ако отговориш, те пускаме, ако ли не - знаеш какво.
- Питай!
- Мъничко, червеничко, яде се. Що е то?
- Въглища! - категорична е Червената шапчица.
- Хайде момчета! Пак!
И така 7-8 пъти. Вече грохнал, главатарят й се моли:
- А,бе,момиче! Пак същата гатанка те питам! Не се ли сети?
Ягодка е! Кажи ягодка!
- А,въглища,въглища!
Червената шапчица, Айзък Азимов
Червената шапчица остави празната си чаша.
- Да, разбира се - каза тя - само че баба ми - Фондацията е задължена да помага на всяка нация, която поиска от нея научна помощ. Поради високия идеализъм на правителството ни и великата морална цел на нашия основател Шарл Селдън ние не сме в състояние да отдаваме предпочитания. Това не може да се промени, Ваше превъзходителство.
Усмивката на Вълкенис се разшири.
- Не обявявам война и вие въобще няма да се свързвате с баба си. Когато войната избухне - не се обяви, шапчице, а избухне, баба ви ще бъде уведомена своевременно от атомните изтрели на анакреонската флота, начело с кръстосвача Вълкенис.
Прихваната от силовото поле, Червената шапчица не можеше да помръдне. И все пак тя спокойно се усмихваше, заобиколена от перленото сияние на ореола си. Вълкенис изкрещя някакво проклятие, насочи атомния бластер към Червената шапчица, която не помръдна, натисна спусъка и го задържа. Бледият непрекъснат лъч удари в защитното силово поле и безобидно бе всмукан и неутрализиран.
Тогава влезе търговеца Малоу и със бързо движение насочи бластера си към Вълкенис. Той се стовари на пода с взривена, изчезнала глава.
Върви си Червената шапчица в гората и си мисли: - Егати живота, на 18 станах, а живея при нашите и мъкна кошници на километри до къщата на тая бабичка всеки ден. Що не я тресна по главата и да се свърши и с търченето, и с жилищния ми проблем... Върви си Вълкът в гората и си мисли: - Лелеее, колко съм гладеееен, а пък и как ми се чу*аааа... Що не взема да изям Бабата и да се направя на нея в леглото, а като дойде оная симпатяга Червената шапчица и легне до мене... Аууууу! Отива, изяжда Бабата, ляга в леглото и се прави на заспал. Влиза не след дълго Червената шапчица, вади една сопа изпод пелерината и му разбива главата. Поука: Никога, когато ти се ч*ка, не се прави на заспала баба!
Сподели