София. Околовръстно шосе. Катаджия спира "Бентли" движещо се със скорост два пъти над разрешената. "Бентли"-то спира, бавно се отваря затъмненото стъкло. Катаджията:
- Петров, пътна полиция. Документите, моля.
От стъклото се подава ръка с банкнота от 100лв. Катаджията ги прибира и казва:
- Лек ден! Постарайте се да не нарушавате правилата...
През прозореца се подава ръката с втора банкнота от 100лв.
- И, бъдете внимателен, след два километра има други колеги...
Друга 100-левка. Катаджията след, като поглежда номера на колата:
- Аз работя тук вторник и четвъртък от 08.00 до 17.00 часа. Запомнил съм номера на колата - тогава можете да карате, както си искате... Отново 100 левка.
- Бъдете жив и здрав, вие и децата Ви! Успех в бизнеса, кучето Ви да печели награди на всички изложения... Пак се подава ръката със съответната банкнота... Катаджията я прибира, стои известно време, след това се прокашля, застава мирно и казва с тържествен глас:
- А сега - стихотворение....
Младеж кандидатства за работа. Посреща го шефът:
- Седни, брато, как се казваш?
- Николай.
- Е, Коко, идваш значи, в понеделник по-ранко. Така към обяд. И действаш.
- А какво ще работя? Аз имам две висши образования, работя на компютър, карам кола...
- Ти това го заеби, важното е в четири да си тука за планьорка. Събираме се в моя кабинет - уиски, водка, коняк, мезета - до сутринта.
- Извинете, но аз не пия.
- Ясно. Тогава в понеделник не идваш. Почваш от вторник и в четири да си на планьорката. Ще се съберем, ще си поприказваме, момчетата ще донесат наркотици, ще понюхаме, ще се боцнем.
- Моля да ме извините, но аз съм спортист.
- Тогава не идвай и във вторник, ще почнеш от сряда. В четири е планьорката, ще докараме мадами, ще си направим групов с*кс.
Не мога. Женен съм. Имам две деца.
- Слушай, Коко, ти да не би да си педал?
- Не, защо?
- Е, тогава не идвай и в четвъртък. Няма да ти хареса.