Една хубава рускиня е на почивка на плажа в Сочи през есента. Хладно е и се разхожда по брега. Вижда автоматичен кантар с монети. Качва се, пуска монета, поглежда, клати недоволно глава. Слиза от кантара, сваля си палтото, оставя го встрани и пак се качва. Пуска монета, поглежда и отново клати недоволно глава. Слиза от кантара, сваля си пуловера и отново се качва. Преди обаче да успее да постави монета, към нея се затичва млад грузинец с две шепи, пълни с монети, и казва :
- Драга моя, ти продължавай така, а оттук нататък аз ще плащам за кантара !
Ода за Студента
Жив е той, жив е! Там под юргана, потънал в мисли лежи и пъшка. Студент с поглед забит в тавана, студент от лекции свикнал да кръшка. От една страна декан го ръчка, от друга съвест на две строшена, очи тъмнеят, глава се люшка - зер не е пил вода студена! Лежи студентът, а в механата нещо го силно, страстно влече, хлебарка скърца нейде в кревата, а му се вече яйцето пече. Сесия е сега! Пейте робини тез тъжни песни! От института ще да замине и този студент. Но замълчи сърце! Тоз, който мързел е по природа, той не умира. Него жалеят баща и майка - цялата рода. Без жал пилеят сухи парици - като са майка и баща овчици. Tой ще да ги до гроба стриже. Вуйчо владика - юнашка птица - за братов син ще се погрижи. Настане вечер. Печка затлее. Колеги пълнят квартирата тясна. Познат засвири, тълпа запее, "На есен с песен", юнакът крясна. Родни колежки с дивни премени чудни, прекрасни танци поемат. И потанцуват с лица засмени, па при студента дойдат та легнат. Една му уиски налива бърже, друга му вино бяло прибавя, трета го в уста целуне бърже, а той я гледа мила, засмяна. "Кажи ми, татко, де е файдата от тез студентски гладни години? Да смуча ази твойта заплата дорде ми кефът не попремине." И плеснат с ръце та се прегърнат, и с песни тръгват из махалата. Вървят и пеят, дорде осъмнат, дорде си найдат нейде белята. Но съмна вече. А под юргана спи си студентът. Ще рече човек, че вред е рано, а времето скъпо тече ли, тече!
Ода за Студента:
Жив е той, жив е!
Там под юргана,
потънал в мисли лежи и пъшка.
Студент със поглед забит в тавана,
студент от лекции свикнал да кръшка.
От една страна декан го ручка,
от друга съвест на две строшена,
очи тъмнеят, глава се люшка
- зер не е пил вода студена!
Лежи студентът,
а в механата нещо го силно, страстно влече,
хлебарка скърца нейде в кревата,
а му се вече яйцето пече.
Сесия е сега!
Пейте робини тез тъжни песни!
От института ще да замине и този студент.
Но замълчи сърце!
Тоз, който мързел е по природа,
той не умира.
Него жалеят баща и майка - цялата рода.
Без жал пилеят сухи парици
- като са майка и баща овчици.
Tой ще да ги до гроба стриже.
Вуйчо владика - юнашка птица
- за братов син ще се погрижи.
Настане вечер. Печка затлее.
Колеги пълнят квартирата тясна.
Познат засвири, тълпа запее,
"На есен с песен", юнакът крясна.
Родни колежки с дивни премени чудни,
прекрасни танци поемат.
И потанцуват с лица засмени,
па при студента дойдат та легнат.
Една му уиски налива бърже,
друга му вино бяло прибавя,
трета го в уста целуне бърже,
а той я гледа мила, засмяна.
"Кажи ми, татко, де е файдата
от тез студентски гладни години?
Да смуча ази твойта заплата
дорде ми кефът не попремине."
И плеснат с ръце та се прегърнат,
и с песни тръгват из махалата.
Вървят и пеят, дорде осъмнат,
дорде си найдат нейде белята.
Но съмна вече.
А под юргана спи си студентът.
Ще рече човек, че вред е рано,
а времето скъпо тече ли, тече!
1. Колко слона влизат в едно трабантче и защо? * Четири, защото трабантчето е четириместно *
2. Кой от тях ще кара? * Който има книжка *
3. Пред театъра има спряло трабантче. Какъв е извода? * Че вътре са слоновете *
4. С колко движения може да се вкара слон в хладилник? * 1-Отваряш хладилника, 2-Вкарваш слона и 3-затваряш *
5. С колко движения може да се вкара жираф в хладилник? * 1-Отваряш хладилника, 2-Изкарваш слона, 3-Вкарваш жирафа и 4-затваряш *
6. Джунглата гори, кой ще се спаси? * Жирафа-забравихме го в хладилника *
7. Лесно ли влиза голям слон в голяма бутилка? * Не *
8. А малък слон в голяма бутилка? * Още по трудно, защото големия слон пречи *
9. По какво се различава слона от бълхата? * Слона може да има бълхи, но бълхата не може да има слонове *
10. С каква пушка се убива син слон? * Със синя *
11. С каква пушка се убива червен слон? * С червена, но те са дефицитни, затова слона се бие докато посинее и се убива със синята пушка *
12. Защо на слона очите са червени? * Да се крие във вишневи градинки *
13. Ти виждал ли си слон във вишнева градинка? * Значи (не) се е скрил добре *
14. Как може да се пренесе слон през граница? * На сандвич *
15. Слон се качил на листо. Как ще слезе? * Ще чака есента да окапят листата *
16. Какво правят слоновете от два до четири? * Тренират летене *
17. Защо крокодила е плосък? * От два до четири ходил в гората *
18. Защо слоновете не играят футбол? * Да си виждал кръгли бутонки *
19. Защо слоновете не играят кючеци? * Защото не могат да щракат с пръсти *
20. Как се прекарва слон през ключалка? * Трудно *
21. А два слона? * Един по един *
22. По какво се познава, че в стъкларския магазин има слонове? * По трабантчето отвън *
Червената шапчица, Маркиз дьо Сад (из "Диалози в горската къщичка")
Виконт дьо Люпен: …Е, какво пък, скъпа любов моя, за да ти се отплатя за днешната любезна сговорчивост, то ще възнаградя страстта Ви с една невръстна девственица, красива, като самата Афродита.
Графиня Гран-Моазел: Какво? Вие знаете тайното ми желание? Да бъда с жена?
В. дьо Л.: О, това ще е само един урок за начинаещи; тя е едно момиче, с което се запознах миналата есен в един манастир, докато очаквах де предприема едно морско пътешествие. Там не ни се представи кой знае какъв случай, за да се осмелим на нещо повече - прекалено много очи ни гледаха иззад храстите, подобно ловци, дебнещи напразно вълци край известна на всички пътека? Но, вън от всяко съмнение, си обещахме, че ако се срещнем отново, то ще се отдадем на единственото си, така и останало неудовлетворено желание… Скоро красавицата, наричана още гальовно - "Le Petit Chaperon rouge", се очаква да пристигне тук и да прекара с нас, а най-вече - с теб, приятелко моя, цели два дни… два прекрасни дни, по-голямата част от които възнамерявам да употребя за възпитанието на тази млада особа и обучението и в началата на познанието на това, което за нас мъжете е аналога на зъбите и ноктите в любовната борба… Е, графиньо, достоен ли е за въплъщение във вашите покои, този план, изникнал отдавна в моето въображение?
Г. Г.-М.: Само и единствено в това въображение той и би могъл да се роди, кавалере мой, а аз обещавам да го следвам неукоснително и да изиграя докрай отредената ми от вас роля.
Сподели