За да улесня избора ви относно това подходящ ли е ТУ за вас, ви предоставям следния тест.
1. За какво използвате компютъра?
А. Т’ва к’во е?
Б. За игрички и филми
В. Програмирам
2. Познати ли са ви понятията компилатор, занитване, печатна платка, електродвижещо напрежение, кондензатор?
А. ХАХАХАХАХ, егати вица!
Б. Май съм чувал(а) някои от тях по телевизията.. аааа, да, сетих се! Кондензатор не беше ли нещо от ел.техниката?
В. Много ясно, че ми говорят, обиждате ме!
3. Знаете ли как как да боравите със следните уреди: поялник, амперметър, шублер?
А. хм... кви са тия животни?
Б. Май съм виждал поялник.
В. Използвал(а) съм ги, постоянно ги използвам!
4. Имате ли желание за учене?
А. Хехееее, вие продължавате с вицовете... има си пари за тая работа...
Б. Ми ако се налага, ще поучвам от време на време.
В. Дайттеее...
5. Искате ли във висшето си занимание да се занимавате със стругарство, шлосерство, металолеене.
А) с какво!?!
Б) бъзикате ме нали!?
В) баща ми е стругаро-фрезист и за мен ще е чест да продължа традицията!
6. Знаете ли каква е разликата между ТУ-София и Лудницата
А) едното е университет.
Б) в ТУ няма луди!
В) в лудницата поне персонала е нормален!
7. По колко часа спите на ден?
А. 10-12
Б. 8-10
В. 5-6
8. Готови ли сте да прекарвате по 12 часа в университета (лекции, упражнеия...), да излизате 6:30 от вас и да се прибирате в 20:30?
А. Не
Б. Да
В. Няма да има по-приятно и интересно занимание. Дори искам!
9. Как сте с психиката?
А. Наред съм си
Б. Като всеки нормален човек
В. Искам да вляза в ТУ
Ако преобладаващите ви отговори са В. ->това е мястото за вас
Ако не - премислете добре избора си!
Успех!
Един човек отишъл в един град и му се допила бира. И пита един човек.
- Извинте, къде мога да пия бира?
А оня:
- Абе, баце, ти май не си от тука!
- Да бе, откъде разбра?
- Абе сички пием бира еееее тама.
После му се доходило на кино и пита един:
- Извинете, къде е киното?
А оня.
- Абе, баце, ти май не си от тука?!
- Как разбра, бе?
- Абе сички гледат кино ееее тама?
Човека отива на кино и тръгва да влиза и един го спира и вика:
- Абе, баце, ти май не си от тука?
- Как разбра бе?!
- Абе на първия етаж са черните, ние сме на балкона.
Оня се качва и по средата на филма му се допикава и пита един до него:
- Извинете, къде е кенефа?
А оня:
- Абе, баце, ти май не си от тука?
- Как разбра бе?!
- Абе на некой кат му се пика, пика през парапета на черните.
Оня стискал, стискал и накрая не издържал и почнал да пика през балкона и отдоло се чува глас:
- Абе, баце, ти май не си от тука?
- По кво позна бе?!
- Абе завърти малко, не само върху мене.....
Седи си един композитор вкъщи. Работа няма. Пари няма. Криза… И изведнъж телефонът му звъни. Обажда му се един приятел режисьор:
— Трябва ми тема за финалните надписи на филма. Ще праснеш ли нещо простичко? Премиерата ми е след две седмици, помогни ми, че съм на зор!
— Нямаш грижа! Кажи ми само за какво е филма, да не се изложа с музикалната тема?
— В него изобщо няма музика! Темата ми трябва само
за титрите. Представи си: от сухо дърво се отронва лист и с бавен зигзаг пада на мокрия асфалт, и в момента, в който стига до земята — започват твоята тема и надписите.
— ОК. След седмица ще съм готов!
И гладният композитор сътворил неимоверно красива, дивна музика — направо за "Оскар". Пратил я на режисьора.
Той му благодарил и го поканил на премиерата…
Отива композиторът — залата празна. Само на балкона седят възрастна двойка — и двамата над 80-годишни.
Ясно, мисли си композиторът, драмата вече не е на почит, само възрастните ги интересува.
Седнал, светлините изгаснали и започнало…
На фона природата младеж в самозабрава чука мадама с огромни ц*ци, като баскетболни топки.
След това дошла нова двойка, разменили се… После - негри, куци, сакати, зайци — екранът вече не ги побира!
След това притичало и едно кученце!!! Първо оправило всички, след това всички оправили него…
И тук камерата показва в едър план сухото дърво, листото се откъсва и с бавен зигзаг пада на мокрия асфалт, звучи неземна, дивна музика и започват надписите.
Светват лампите…
Композиторът седи в шок, червен като домат от срам.
Мисли си "Мамка му и режисьор, как ми услужи! Какво ли ще си помислят хората сега за мен!" Става от мястото си и с тази мисъл тръгва към изхода и забелязва, че възрастната двойка седят в прединфарктно състояние, и го гледат…
Той не се сетил да им каже нищо друго освен:
- Музиката е моя!…
А те, продължавайки да гледат със стъклени очи празния екран, му отговарят:
-… А кученцето е наше...
Сподели