Петров е ерген. Вече наближава четиридесетте, а продължава да е ерген. През главата му нито веднъж не е минала мисълта, че някой ден може и да се ожени. Иначе Петров води съвсем нормален живот. Всеки понеделник Петров е на бар. С куверт, закупен от колегата му Иванов. Всеки вторник Петров е на театър. Билет му осигурява колегата му Стоянов. Всяка сряда Петров е в спортната зала. Пропуск му е намерил колегата Драганов. Всеки четвъртък Петров е на кино. Билет му е купил колегата му Христов. Всеки петък Петров е на гости у колегата си Пенев, по-точно гостува у Пеневи, пие кафе с г-жа Пенева, слуша нейните оплаквания и болести. Всяка събота Петров е на ресторант. Сметката му редовно се плаща от колегата му Донев. Всяка неделя след обяд Петров е на футболен мач. С билета на колега му Вичев. А вечерта си лежи спокойно в гарсониерата и гледа предаването "Всяка неделя". Гарсониерата му я купиха преди десетина години колегите му Иванов, Стоянов, Драганов, Христов, Пенев, Донев и Вичев. При едно единствено условие - веднъж седмично да я предоставя на всеки от тях, за по няколко часа...
Жена отива при шефа на мъжа си. Седнала, извадила дамски прашки от чантата си и ги оставила на бюрото на шефа. - Имам съмнение, че мъжът ми ми изневерява. Намерих тези прашки под леглото и не са мои. Ако може да го наблюдавате и да ми кажете дали ми кръшка... - Разбира се, госпожо! Тръгнала си, а шефа прибрал прашките в своята чанта и тръгнал към вкъщи. Вече забравил за гащите, той влязъл вкъщи и седнал пред телевизора. Синът му дошъл: - Тате, дай пари за кино. - Ходи кажи на майка ти, да бръкне в чантата и да извади портфейла. Момчето отишло при майка си, и й казало. След малко жената се появила пред шефа държейки прашките от чантата: - Ахх, ти палавник такъв, ето къде били моите прашки!!!
Сподели