Седи си пустиняк у кръчмата и иде един изтупан, наконтен чужденец и се спира до нашия човек. Гледа го, че е видимо пиян и му вика: - Господине, да играем една игра? - К'во сакаш? - питал нашия хлъцайки. - Ако изпиеш едно шише ракия за 10 минути, получаваш 1000 лева, ако ли не ти ми ги даваш? Нашия го погледал и му казал да зачека малко. Излезнал на вън, забавил се 5 минути и се върнал с думите "Давай ракията". Речено сторено... пустиняка дръпа всичко за 5 минути и чужденеца дава парите. Учуден и удивен пита нашeто момче как успяло да изпие ракията за толкова малко време? - Много просто - казал нашия. - Излeзох, ударих едно шише, видeх, че моем, върнах се и ти взех парите...
Жена чака мъжа си - пияница, да се прибере и да му се навика. Като влиза той в къщи и вижда жена си, ядосана и казва:
- Жена, спокойно чакай да ти кажа какво намерих, а тя любопитна:
- Казвай, бързо!
А, той:
- Утре, давай сега да си лягаме.
На сутринта жената с нетърпение чака да се събуди мъжът. Когато станал той, тя го попитала:
- Казвай, бързо сега какво намери?
Той:
- Еееее, да знаеш каква хубава кръчма намерих....
Готина мадама повикала вкъщи майстор да й оправи банята.
Свършил майстора работа и мадамата го попитала:
-Майсторе , какво ти дължа?
Майстора:
–А бе, дай там 100лв.
Мацката развързала халата, от долу чисто гола, го попитала:
-Така добре ли е?
Майстора се по-зачервил и казал:
-Оххх, а бе 100лв. , ако може.
Мацката свалила халата и го хвърлила на земята:
-А така не е ли още по-добре?
Майсторът започнал да диша на пресекулки, отговорил:
-Не, не 100лв.
Дала му парите мадамата и го изпратила. Влязъл той в първата кръчма и казал на бармана:
-Дай ми бира за 100лв.
Бармана:
-Пич, що поръчваш толкова много бира?
Майстора:
-Защото като не можа да стане, нека сега да пикае.
Дядо и баба са на по 70 години обикалят любимите си места от младини. Седят си в механата и си говорят. Бабата казва: – Помниш ли, че в това село имахме най-страхотната задна прашка там до оградата на застарялата мелница? Дядото си спомня, даже предлага и сега да опитат, като за сравнение. Бабата е в настроение и двамата закуцукват с бастунчетата в посока към мелницата. На съседната маса мъж си пие бирата и дочува разговора. Решава, че това не е гледка за изпускане и ги следва до мелницата, в предчувствие на страхотен майтап. Старците стигат и дядото си сваля панталоните, а бабата си вдига полата, обръща се с лице към оградата и се обляга на нея за подпора. Дядото не губи и секунда и започва един луд с*кс, едни движения, едни въртележки, такава гъвкавост, като на 18 годишни любовници. Бабата бута назад, дядото напред, бабата дере с ръце, дядото стиска хълбоци като за последно, двамата скимтят от удоволствие и екстаз, "О,Боже!" оглася гората. Човекът от кръчмата гледа, поти се и не може да повярва на очите си. А старците не спират, докато най-накрая и двамата се свличат на земята и едва дишат от умора, ама се гледат очи в очи, като млади влюбени. Свидетелят на случката не издържа и отива при тях. – Хора, аз такъв с*кс през живота си не съм виждал! На вашите години! 35 минути… ти я съдра, бе! Искам да знам тайната ти! Дядото едва намира сили и промълвява: – Ти местен ли си? – Да… – АБЕ ВИЕ НОРМАЛНИ ЛИ СТЕ БЕ? КОЙ ГО ПУСНА ТОЯ ТОК ПО ОГРАДАТА?!
Черен жребец препускал през пустинята седмица, две, месец. По едно време видял кръчма. Влязъл вътре, тропнал с копито по бара и казал на бармана:
- Слушай к'во, искам да ме напоиш, да ме нагостиш и утре рано сутринта да ме събудиш защото страшно бързам!
Барманът така и направил. Напоил го, нагостил го и на следващата сутрин отишъл да го буди. Нямал кофа с вода, затова му лиснал кофа с бяла боя. Коня се събудил, разплатил се с бармана и тръгнал на път. Препускал седмица, две и видял оазис. Решил да се освежи малко. Навел се да пие вода, видял отражението си и възкликнал:
- Е-е-е! Какъв тъп барман! Събудил е друг кон!
Стяга се Пешо за лов, събота сутрин. Жена му седи до него, и пристъпва от крак на крак. - Аре беее, земи ме поне един път на тоя ваш легендарен лов. - Стига ма, троснал се Пешо - т'ва мъжка работа. Там гърмим, тичаме из шубраците, не стаа ся… - Аре бееее, един път поне - тросна се жена му. Пешо като видял, че жена му лесно няма да се даде и казал да се оправя и да идва. Стигнали и Пешо казал на жена си: - Ся! Ей ти пушка, седиш тука в шубрака и дебнеш елена! Като го видиш - гърмиш, и отиваш до него с пушката, да не дойде някой да го открадне. Ние с момчетата ще дойдем. Айде наслука! И, разбира се, се забил с тайфата в кръчмата, яли пили… ала бала. По едно време, вече се мръквало, се чул мощен изстрел. Пешо се плеснал по челото - малеееееее, забравихме жената. Затичали се цялата дружина, и к'во да видят - Пешовица седи край някакво животно, насочила пушката към човек, който тича около нея в кръг. - Не се доближавай до елена, момченцееее! Мой си е! - крещи обезумялата Пешовица, адреналинно радвайки се на улова си. - Добре бе жена, нека си е твой елена. Дай само седлото да му сваля…