Влиза един в кръчма. Присяда до бара и си поръчва питие. На маса до бара сядат двама и той неволно чува разговора им.
Единият:
– Та ти откъде беше, приятел?
– От София.
– Я, и аз съм от София! Келнер, дай по едно пиене!
След малко:
– Като си софиянец, от кой квартал си?
– От „Люлин”.
– Я, и аз съм оттам. Келнер, дай по едно!
След малко:
– Добре, а в кой блок живееш?
– Ами в 501-ви.
– Ей, ама и аз съм от 501-ви! Келнер, дай по едно!
– А в кой вход си?
– В „Г”.
– Не думай, бе! Че и аз съм в този вход! Келнер, по едно!
– А на кой етаж си тогава?
– На 6-ти.
– Ти ме уби, бе! Та и аз съм на 6-ти етаж! Келнер, дай по едно!
– А в кой апартамент живееш?
– В 88-ми.
– Ей, и аз живея в 88-ми апартамент! Келнер, дай по едно!
Тука клиентът се облещил и попитал бармана:
– А бе тия двамата да не са луди?
– Ами! Баща и син са, търсят си повод за напиване!
Напълно сляп влиза по погрешка в специален „ женски бар“. С помощта на сигнален бял бастун успява да стигне до бармана и си поръчва питие. Малко след това вика на сервитьора:
– А бе, ей... искаш ли да ти разкажа един виц за блондинки?!
Веднага настава гробна тишина.
С дрезгав и сериозен глас жената, седнала до него, казва:
– Преди да го разкажете, сеньор и с респект към физическото ви увреждане. което не ви позволява да ме видите, мисля, че е редно да ви предупредя за някои дребни нещица - сервитьорката е красива, здрава блондинка, охраната на бара е една супер яка блондинка, аз съм метър и 80, тежа 80 кила, имам черен колан по карате и съм блондинка, приятелката ми до мен е шампионка по вдигане на тежести и е блондинка, а дамата, седнала от другата ви страна е професионален състезател по класическа борба - също блондинка... Е, сега - като чухте това, все още ли искате да разкажете тоя готин виц?!
Слепецът мисли внимателно няколко секунди, поклаща глава и казва:
- Нее! Отказвам се при това положение. Че, ще ми се наложи да го обяснявам пет пъти.
Седят си приятели в кварталната кръчма, черпят се, лафят си.
Единия подхваща:
- Да ви разправям...
Пращаме мойта да фърля боклука. Отивам аз, и аха да стигна до контейнера, гледам, задава се автомобил.
Хубав автомобил, червен, лъскав, без покрив, с една чистачка... Спирам да огледам колата и кво да видя... Кара я Ванчето... От горния блок, дето преди 20 г. замина на някъде. Ученическата ми любов, първата...
Позна ме тя и вика:
- Здрасти, къде си тръгнал?
- Ми да фърля боклука... - измънках аз.
- Е, айде, фърляй го, скачай в колата да вървим на кафе, да си полафим.
Отиваме ние на кафе, заприказвах ме се, пихме по коняче няколко пъти и от дума на дума, взехме че се нае*****.
Припомних ме си старите времена...
Връщаме Ванчето пред блока, обаче мен ме загриза съвестта.
- Оле Ванче, сега какво ще разправям на мойта Станка, тя само като ме види и познава че я лъжа...
- Нищо няма да я лъжеш! Истината ще и кажеш.
И Ванчето бръкна в жапката, извади молив и ми го сложи на ухото...
Пътувам нагоре с асансьора и си мисля, бе тя, Ванчето си беше умница, що да не я послушам, то няма да ми се размине...
Тамън да отворя вратата и ме посреща Станка с тупалка в ръка...
- Къде ходиш бе? Хаймана четири часа те чакам, кой ще тупа килима?
- Чакай бе жена, всичко ще ти кажа...
И подхващам аз да разправям всичко, тъй както си беше, даже и за изневярата признах.
Обаче тя, изплющя ме с топалката, направи стойка "делва" и вика:
- Кого лъжеш ти бе? Аз да не съм проста? Пак си играл карти в кръчмата, е и го молива даже си забравил да махнеш!
Сподели