Един пич се прибира вкъщи и какво да види - готината му съседка отгоре заедно с две момичета.
- Къде бе, комшийке?- подбъзиква я той.
Съседката се усмихва и му отвръща:
- Отиваме у дома с колежките, да си правим лесбо-парти.
Учудил се пичът:
- Сериозно ли? Може ли да гледам?
- Може.- съгласили се момичетата.
Отишли у съседката, разсъблекли се момичетата и се почнали, а пичът само гледа с очи като футболни топки и преглъща.
- Абе, момичета, извинявайте, ама може ли да масту*бирам, докато ви гледам?
- Може. - махнали с ръка великодушно мадамите и продължили.
Почнал да лъска бастуна пичът, лъскал, лъскал, пък си извадил джиесема:
- А, прощавайте, а може ли да ви снимам?
- Еееее! - разсърдили се в един глас лесб*йките.- Ти, както си тръгнал, още малко и ще искаш и да ни еб*ш!
Младо момиче отива на купон за пръв път. Преди това пита майка си, как да разгонва желаещите, ако започнат да й досаждат. Майката я съветва: „Ако много досаждат и си искат, кажи им – А детето как ще го кръстим? ”
Момичето тества репликата на купона и действително, работи! Всички се отказват веднага, при това са и шокирани. Един младеж обаче, дали пиян, или много самоуверен, нищо не пита, а направо я хваща за ръка, води я в спалнята и я обладава. Момичето, от изумление не успява да каже нищо до края, когато пак пита: „А детето как ще го кръстим? ”. Младежът, завързвайки презерватива на възел отвръща:
- Ако се измъкне оттук... Дейвид Копърфийлд!
Канят един на купон на луната. Отива той, връща се и приятелите почват да го разпитват:
- Е, разправяй. Как беше?
- Е как да е било, горе - долу. Купон като купон.
- Защо горе - долу, пиенето ли свърши?
- Не, бе, пиене имаше да се удавим.
- А какво? Музиката ли беше кофти?
- И музиката си беше супер, само яки групи.
- Тогава сигурно жени е нямало?
- Имаше бе, само манекенки и фотомодели.
- Е добре де, какво тогава не ти хареса?
- Ами как да ви кажа, няма атмосфера...
При насjъпилото положение в България, Иванчо взел та умрял от глад. Явил се той пред вратите на рая. Сам Господ му отваря.
- Господи, Иванчо съм от България. Мисля, че водих праведен живот та се явявам тука.
- Да Иванчо, за тука си. Влизай.
И тъй като било по обед, Господ го пита:
- Сигурно си гладен, ще хапнеш ли с мен?
- Ами да, защо не.
Отворил Господ една рибена консерва, седнали на един камък и яли. Докато яли, гледа Иванчо долу в ада, ония ми ти пичове нагъват пържоли, пият вино, музика и мацки, с една дума - купон. На другия ден на обед, пак същата история. На третия ден след като нагъвали пак консерви а ония долу печено прасе, Иванчо се осмелил и запитал:
- Господи, извинявай ама каква е тая работа, ние тук уж в рая, пък караме на сухоежбина, а ония долу пируват.
- Иванчо, какво да ти кажа, не си заслужава да готвя само за двама души.
Сподели