В този тържествен миг
Аз Ви приветствам.
И Ви желая гръмогласно
Всичко, всичко най-прекрасно.
Но какво да Ви желая:
Пари, жени, имоти уважение?
Не, това неща са без значение
Едничко родно, мило, свето
Това другари е срането
Срането Освежава
Срането сили дава
В срането всеки се калява
Серете в тенджери, тигани
Серете по тавани и мазета,
но най-вече във клозета.
Зимата, когато сме на ски
на пухкавия сняг се изсери
Слушай как шуми гората
И нежно скърцат ти лайната
Лятото, когато си на лагер край реката
Сери направо във водата
Оглеждай дупето си бяло
В това немирно огледало
Ако нявга запек хванеш
и срането мъка да ти стане
въобще не се чуди
а с пръст в гъза си ти бръкни
и чак тогаз ще разбереш
великото блаженство да сереш.
Ако, не дай си Боже,
хванеш пък диария
И лайната твои падат
Нежно, рядко като ария
Сери със жар и брой лайната
Които като тънка прежда,
Дупето ти произвежда.
Сери, сери, сери,
Ако щеш гъза си съдери!
Златни пясъци. Края на лятото. Петгодишният Емо подава глава в градината на баровски хотел. А там - дебел, самодоволен тип, който се е разплул върху шалте, подгизнало от потта му. Типът се провиква: - Ей, рошавия, я ела тук! - след което се обръща към непозната млада жена, седнала на открития бар до него. - Вижте сега, госпожице, колко тъп е тоя малкия! Емо се доближава, а дебелият дебил вади от портфейла си банкнота от 5 лева, слага я в едната си лапа, а в другата показва две монети по един лев. - Кво избираш бе, рошавия? Емо сграбчва двете монети и излита от градината на хотела. Дебелият избухва в смях и презрително казва на жената: - Ей, туй местните пишлемета са много тъпи. Половин час по-късно младата жена случайно среща Емо, който е седнал на плажа и си играе с пяната на прииждащите вълни. - Как се казваш, момчето ми? - Емил. - Емиле, следващия път, когато онзи простак ти дава да избираш, вземи банкнотата, а не двете монети. - Няма!!! - Но защо, момчето ми, защо "няма". - Защото ако взема банкнотата, играта свършва завинаги.