София, лято, площад. Осем етажна сграда, по средата й скеле и на скелето работят двама мазачи. На единия му се пикае та две не вижда, обаче го мързи да слиза. Вторият пита:
- Кво има, бе?
- Пика ми се, ама ме мързи да слизам...
- Е какъв ти е проблема? Ето долу има фонтан, застани на края на скелето, аз ще те държа и пикай във фонтана. Никой няма да разбере...
Речено сторено. Застанал първият на края на скелето, вторият го държи и... Поедно време, обаче, духнал вятър и някаква прашинка влязла в носа на този който държал. Той кихнал и изпуснал пикаещият...
Две години по-късно. На плаж три девойки си говорят.
Първата:
- Най-големите любовници са в източните страни. Когато бях в Кайро и вървях по улицата, всички ме разсъбличаха с поглед...
Втората:
- Хич не ми ги и говори тия. Французите са най-големите любовници. Когато бях в Париж, щом се запознаех с някой мъж и веднагаме вкарваше в леглото!
Третата:
- Момичета, дълбоко се заблуждавате. Българите са най-големите любовници. Когато бях в София, се разхождам по един площад. Гледам шадраван и присядам на края му. Изведнъж вдигам глава нагоре и виждам към мен лети мъж с изваден х*й и крещи: "ша та е*а в гъза-а-а-а-а-а!!"
Монолог на една жена: - Нищо не искам. Е, само малко да си почина... А, и сладолед... Парченце домашна баница, шоколадче, бонбонче, обувки, чанта, рокля, гривна и лято, море, слънце, плаж! А иначе - нищо не искам.
Червената шапчица, пиеса от Уилям Шекспир
Действие 5. Сцена 2. Къщичката на бабата на Червената шапчица. Пред нея първи ловец с кучето си.
(двоуми се)
- Да вляза или да не вляза?
Туй е въпросът.
Кое е по-добре - да вляза аз и вълка да убия,
или да си полегна аз, да си поспя?
Легни, заспи и край.
Да, тук е спънката.
Какво ще видя в този летен кратък сън?
Да знай човек, че този сън
прекъсва чувствата във гладния стомах -
тогава би могъл…
Но този страх от нещо пред вълка,
от таз затворена врата, отдето
се нищичко не чува и не шава,
сковава мойте сетива…
Но стига!
С тези мисли ставам аз страхливец.
И бледната мазилка на страха
покрива с плесен и разяжда
естественият цвят на смелостта.
Е, хайде, спри! Тез мисли прогони!
Офелия, ти моя вярна кучка, ела,
и с мен за всеки случай ти бъди!
Събрали се индианците, и решили да идат при шамана, да го питат, аджеба, каква ще е зимата. Цяло лято им писнало от лов на бизони, и искали да знаят какво ще е занапред. Отишли при шамана, и питали: - Ооо, велики дърти пергишино! Стига си висял у фейсбук, ами кажи на племето, каква ще е зимата тая година! Стария шаман пуснал прозорец "Режим Инкогнито", покашлял се авторитетно, и отсякъл: - Тая година зимата ще е най-лютата от 100 години насам! Почвайте веднага да събирате дърва! Юрнали се изплашени индианците с брадви и топори към гората. Шамана, доволен, че са го оставили да си рови спокойно във "вицове", се отпуснал блажено. Обаче по едно време се замислил: - Брех, мама му стара! Дали не ги излъгах? Цяло лято не съм излизал от палатката! Я да ида при Емо Чолаков, той ги знае най-добре тия прогнози. Отишъл в телевизията, и питал бат Емо: - Ооо, велики сине на Едрата Градушка! Баща на Гърмящия Облак! Кажи ни, неземни, каква ще е зимата тая година? Емо Чолаков с танцова стъпка започнал да отговаря: - Тая година, велики шамане, ще е люта зимата. Видях, че индианците събират дърва като луди!!!
В началото на учебната година учителката задала домашно на децата да опишат един ден от лятната си ваканция. Иванчо написал набързо следното: "Беше хубав летен ден. Срещнах Марийка. Отидохме вкъщи и цял ден правихме любов." Учителката прочела съчинението и се възмутила: - Иванчо, как може така? Веднага да го преработиш. Няма нищо за природните красоти. Няма нищо романтично. Пише Иванчо втори вариант. "Беше хубав летен ден. Срещнах Марийка. Отидохме вкъщи и цял ден правихме любов. Навън слънцето грееше, а птичките пееха." Учителката пак недоволна казва: - Няма нищо за труда. Иванчо сяда и пише нов вариант. "Беше хубав летен ден. Срещнах Марийка. Отидохме вкъщи и цял ден правихме любов. Навън слънцето грееше, а птичките пееха. На улицата двама работници копаеха канал." Учителката го прочела и: - Хм… няма я червената партийна нишка. Няма нищо за Партията - наша майка родна. Пише пак Иванчо: "Беше хубав летен ден. Срещнах Марийка. Отидохме вкъщи и цял ден правихме любов. Навън слънцето грееше, а птичките пееха. На улицата двама работници с червени потници копаеха канал." Учителката чела, гледала, мислила па рекла: - Добре… Любов, природа, труд, червена нишка… Това всичко хубаво, но няма нищо за бъдещето, за утрешния ден, нали ме разбираш? Пише Иванчо пак нов вариант. "Беше хубав летен ден. Срещнах Марийка. Отидохме вкъщи и цял ден правихме любов. Навън слънцето грееше, а птичките пееха. На улицата двама работници с червени потници копаеха канал. По едно време единият хвърли кирката и каза: - Е_ал съм му майката, и утре е ден!"
Сподели