Годината е 2007. На международен летен симпозиум по борба с кибернетичните престъпления в България се срещнат непълнолетни агенти първенци в младежка категория на Америка, Китай и България. След като били представени публично, наградени с грамоти и по една бета версия на Windows Vista с автограф, те били поканени на трибуната да опишат с няколко думи своите постижения. Първо пред микрофона застанало американчето:
- Аз по цял ден следя в интернет за араби-терористи и хакери-нарушители на DMCA, и чичо Буш ме награди с компютър за 10,000 долара, на тате - чисто нов джип! - издекламирало то и било посрещнато с аплодисменти и завистливи погледи.
- Аз по цял ден и нощ следя в интернет за блогъри и дисиденти, които нарушават вътрешния мир на моята обична Народна Република, и самият господин-президент Ху Джинтао ме потупа по рамото, а тате пусна от затвора! - последвала гръмката реч на китайчето.
Накрая дошъл редът на българчето. То пристъпило към микрофон, смълчало се за миг, сякаш си глътнало езика, след това се сетило какво да каже и се усмихнало до уши:
- Пък аз веднъж снимах, как съседа си къпе дъщеричката и звъннах на бате Явор. Сега той е в затвора, ама бате Явор обеща, че няма да ми открадне компютъра с филмите и мога да тегля до насита от фрий сървъра на МВР-то!
Тролейбус, горещо лято...
От предната се качва жена с малко момиченце. Момиченцето дудне противно:
- Мамо, купи ми шоколад!
- Не.
- Моля те, мамо, купи ми шоколад!
- Не, не може.
Момиченцето застава по средата на прохода, опира ръце на хълбоците си и заявява на целия тролейбус:
- Ако не ми купиш, ще кажа на баба, че смучеш пишката на татко!
Всички ревваме от смях, шофьорът спира, жената, цялата червена, изскача от тролейбуса.
След няколко спирки се качват мъж с малко момченце.
Момченцето започва да дудне:
- Татееее, купи ми шоколад...
Всички пътници лягаме от смях. Мъжът се оглежда неразбиращо.
Шофьорът , лежащ на волана от кикот, казва по микрофона:
- Господине, по-добре му купете шоколад.
В началото на учебната година учителката задала домашно на децата да опишат един ден от лятната си ваканция. Иванчо написал набързо следното:
"Беше хубав летен ден. Срещнах Марийка. Отидохме вкъщи и цял ден правихме любов."
Учителката прочела съчинението и се възмутила:
- Иванчо, как може така? Веднага да го преработиш. Няма нищо за природните красоти. Няма нищо романтично.
Пише Иванчо втори вариант.
"Беше хубав летен ден. Срещнах Марийка. Отидохме вкъщи и цял ден правихме любов. Навън слънцето грееше, а птичките пееха."
Учителката пак недоволна казва:
- Няма нищо за труда.
Иванчо сяда и пише нов вариант.
"Беше хубав летен ден. Срещнах Марийка. Отидохме вкъщи и цял ден правихме любов. Навън слънцето грееше, а птичките пееха. На улицата двама работници копаеха канал."
Учителката го прочела и:
- Хм... няма я червената партийна нишка. Няма нищо за Партията - наша майка родна.
Пише пак Иванчо:
"Беше хубав летен ден. Срещнах Марийка. Отидохме вкъщи и цял ден правихме любов. Навън слънцето грееше, а птичките пееха. На улицата двама работници с червени потници копаеха канал."
Учителката чела, гледала, мислила па рекла:
- Добре... Любов, природа, труд, червена нишка... Това всичко хубаво, но няма нищо за бъдещето, за утрешния ден, нали ме разбираш?
Пише Иванчо пак нов вариант.
"Беше хубав летен ден. Срещнах Марийка. Отидохме вкъщи и цял ден правихме любов. Навън слънцето грееше, а птичките пееха. На улицата двама работници с червени потници копаеха канал. По едно време единият хвърли кирката и каза:
- Еб*л съм му майката, и утре е ден!"
Лято, море, плаж… На плажа се е излегнала една мацка, ама мацка, та дрънка! Около нея гравитират разни мускулести юнаци, разни явни бизнесмени и въобще – елит! Един предлага огънче, друг – студена напитка, трети се дуе с физика… Класика… Но тя упорито разкарва всички, по един или друг начин. Накрая един прошарен човечец, явен труженик, просто не издържа, отива при нея и я заговаря: – Извинете, нямам намерение да ви свалям, просто не мога да разбера защо така се отнасяте с тези мъже. Между тях има и богати джентълмени, и млади и здрави момчета, а вие към всички се отнасяте с пренебрежение? – А вие какво работите? – Амиии… хм… стругар съм… – Представете си тогава, че сте на почивка. Лягате на плажа, а около вас – стругове, стругове, стругове…
Лято. В гората било мъртвило. Всички отишли на почивка - кой на море, кой на планина. Зайчето, като видна горска проидоха, не събрало пари за екскурзия и по цял ден се чудело какво да прави в пустата му гора...
Решило един ден, че за собствен кеф ще ходи да се е*ава с някой в гората.
- С кой обаче? - мислело си зайчето.
- Вълкът дъртия мръсник ще ме пребие, мечката и тя не е моята категория - премятал на ум пияния заек, докато не решило - Ми как с кой!? С малките лъвчета ще се е*авам!
И тръгнал Зайо през гората към лъвската пещера. Стигнал там, видял малките лъвчета и им казах заплшително: Ей, малки лъвчета, да кажете на баща Ви като се прибере, че ще му спукам задника от е*ане, ама направо ще го раз-пооо-ря!!! - След тези думи Зайо погянал, а малки лъвчета останали напикани да чакат баща си.
Станало вечер Лъвът - Царят на животните се прибрал в пещерата с мъртва коза в устата.
Малките лъвчета с уплах го посрещнали и разказали случката със Заека.
- Аз ще му е*а майката на тоя заек, проклем алкохолик! - и с тези думи лъвът разярен тръгнал в гората.
Тъчайки подивял, лъвът мернал заека на едно хълмче, нещеш ли заекът махмуърлия също засякал лъва и погянал.
Тичал заекът прескочил рекичка, лъвът след него - прескочил храстче, лъвът след него - скочил между две дървета и лъва след него и хоп - заклещил се Царя на животните между тях...
Тръгнал Зайо с най-баровската походка към задника на лъва... Пристъпил му отзад и леко повдигнал опашката на Лъвчо. Помирисал как е, намръщил се, но накрая рекъл с благ тон - Ама, нали обещах на децата...
Сподели