Така... Дъщеря ми е абитуриентка тази година. Добре. Ще наема градският стадион, изчислих че побира точно 9 симфонични оркестъра, 170 пилона с танцьорки и мис Тигрова, 12 бара и 30 маси за по 30 души. Ще наема хеликоптери, които да кръжат и да хвърлят салфетки... А да, по средата на стадиона ще изкопая ров, в който да плуват делфини, лебеди и два малки катера на бреговата охрана... естествено дъщеря ми ще влезе в стадиона на трибуна, носена от слонове, а до нея ще маршируват 40 джуджета облечени в бяло, които ще пеят и танцуват "Мама мия" на АББА, докато жонглират с футболни топки, облепени със “Сваровски”. (Бележка: да видя кой е Сваровски и дали не може и той да жонглира). После... Мегз ще помоля да ушие рокля от коприна, бетон и стъклена вата, която ще покрием с гирлянди и късове от Берлинската стена. Сега - трябва и да се яде, да види светът, че не сме кои да е. Ще напълним кит с яребици, пъдпъдъци, трюфели и камъни “Сваровски”. За десерт може да довлачим глетчер от Норвегия и да го полеем с нещо скъпо, примерно гориво за ракети. Не сме случайни, я!
Бележка: Зарята ми е важна, една дъщеря имам. Може да купя няколко ракети Томахоук и земя-въздух... искам да се вижда, какво има̀не имаме. Извънземните да се пукнат от яд. Така де, веднъж се живее YOLO, демек... една дъщеря имам, ще и го татуирам на новите ци*и за бала...
Скоро имах рожден ден... Събудих се сутринта, загледах очаквателно жена ми, но очевидно беше забравила... Децата също бяха забравили... Представете си с какви чувства отидох на работа. Но когато влязох в кабинета си, секретарката Юлия ме поздрави нежно:
- Добро утро шефе, честит рожден ден!
И аз се почувствах доста по-добре и отново хвърлих на Юлия оценяващ поглед. Някъде по средата на деня Юлия се приближи към мен и ми каза с чувствен глас:
- Шефе, навън времето е чудесно, хайде да отидем заедно на обяд! Все пак имате рожден ден.
И отидохме. След третото мартини Юлия ми каза отново с чувствен глас:
- Шефе, елате у нас на гости. Няма спешни задачи в работата, а вие имате рожден ден!
И ние отидохме. Когато стигнахме, Юлия ми прошепна в ухото:
- Шефе, седнете на дивана, а аз ще отида да облека нещо по удобно!
И тя излезе от стаята. След около 5 минути вратата се отвори и влезе Юлия с торта, а след нея моята жена, децата, родителите, тъщата и тъста, колегите, приятелите и много други! А аз седях на дивана... чисто Гол!
Сподели