Решава арменец да прави бизнес и започва да продава гевреци в морската градина. Още първият ден, един от бягащите за здраве спира при него, пита колко струват гевреците, нашия му казва че са по лев. Човекът му хвърля 1 лев и заминава без да си вземе геврека. На другият ден, човекът пак минава бягайки от там и без да спира му хвърля лев и отминава. Това се повтаря десетина дена и на единадесетият ден арменеца го спира и му вика:
- Чакай бе човек, чакай да ти кажа нещо...
- Знам какво ще ме питаш бе човек, не взимам гевреците, щото не ги ям, много съм богат и ми харесва да помагам на хора, които с честен труд си вадят хляба.
- Не бе приятел, спрях те да ти кажа, че вдигнах цената на 1,20.
Една жена имала 6 деца, всичките момчета. Един ден едно списание изпратили журналист да вземе интервю от нея.
Той я питал за децата и как се казват, а тя отговорила:
- Кевин.
- Добре, а русото момче там?
- Кевин. - казала тя.
- Ах, а високото с луничките?
- Кевин. - пак отговорила.
- Добре, а пълничкият с бейзболната шапка?
- Кевин. - отговорила.
- Всичките Ви момчета ли се казват Кевин? Не е ли ужасно объркващо?
- Не, въобще. Това опростява живота ни всъщност. Когато извикам "Кевин, чаят е готов!" Всички те идват. Когато кажа "Кевин, време е за лягане!" Всички те отиват по леглата.
- Разбирам. Но, ако искате да извикате само един от тях?
- О, няма проблем. Тогава ги викам по бащино име.